Ужасяващите лагери в Синцзян: Как Китай превъзпитава уйгури

"Там е ужасно, отнемат ти и последната свобода", казва жената, която предпочита да остане анонимна. Тя е от уйгурския автономен регион Синцзян в Северозападен Китай и е била интернирана в лагер за превъзпитание. В културно и етническо отношение уйгурите са по близо до съседите си в Казахстан или Киргизстан, отколкото с мнозинството етнически китайци. Уйгурите от години се стремят към по-голяма независимост, поради което са подложени на дискриминация, тормоз и тотален контрол от комунистическото ръководство на страната.

От края на 2016 година китайското ръководство допълнително втвърди подхода си към уйгурите. Оттогава в страната съществува мрежа от изправителни лагери и затвори, в които – по преценка на правозащитни организации – са интернирани най-малко 1 милион души. Освободените от тези лагери хора остават под постоянното наблюдение на властите.

Измислени и скалъпени обвинения

Китайското правителство нарича лагерите за интерниране „доброволни центрове за професионална квалификация“, но в действителност заточаваните в тях уйгури биват принуждавани да се отрекат от собствената си религия и култура и да учат езика на китайското мнозинство - мандарин. Ексклузивно проучване на Дойче Веле показа, че основанията за задържане често са напълно произволни или измислени: един открит в домашната библиотека Коран е достатъчна причина човекът да изчезне безследно за месеци и дори за години.

В някои случаи интернираните са заставяни сами да си изберат провинението, заради което са арестувани. Една жена, преминала през такъв лагер за превъзпитание, разказа на ДВ, как от списък с общо 75 „деяния" са я накарали да си избере едно, обясняващо задържането ѝ. Според други бивши затворници, в списъка с „провиненията“ фигурирали най-обикновени неща, като носенето на забрадка, произнасянето на молитви или наличието на близки в чужбина.

„Казах им, че не съм извършила нито едно от тези неща, но те ме заплашиха да ме оставят в лагера, докато не си избера поне едно от списъка“, разказва жената, която сега живее в съседен Казахстан. Най-вероятно китайските власти са ѝ разрешили да напусне страната след оказан натиск от близки на задържаната и правителството на съседната държава.

След като си изберат „провинение“ от списъка, затворниците преминават през скалъпен процес при затворени врати без право на защита или възможност да оспорват решението. След произнасянето на присъдата, затворниците по правило ги принуждават да изрекат на глас, че съжаляват за провинението си и обещават, че това повече няма да се повтаря.

Присъди от 10 и повече години

Най-дълги присъди – от 10 и повече години – получавали затворниците, които си избирали религиозни „провинения“ от списъка, като например редовното произнасяне на молитви. Това са и хората, които впоследствие най-редовно изчезвали безследно. Никой така и не може да каже какво точно се е случило с тези хора. Както каза един от очевидците, разговаряли с ДВ: „лагерите за превъзпитание не са място, на което можеш да задаваш въпроси“. 

Четиримата бивши лагерници, с които ДВ е провело множество интервюта в продължение на няколко месеца, са били в три различни лагера за превъзпитание в автономния регион Синцзян. Екипът от разследващи журналисти на ДВ е успял да локализира трите изправителни лагера с помощта на сателитна техника и общодостъпни информации, като например обяви за обществени поръчки.

Липсата на сериозни разминавания в показанията на четиримата свидетели говорят за това, че показните съдебни процеси в Синцзян вероятно са силно разпространено явление. Но и извън трудовите лагери уйгурите нямат никакъв шанс да получат справедлива съдебна присъда, смята Райън Тъм от Университета в Нотингам, Великобритания. Той казва: „Тези хора са изложени на произвола на бюрократи и партийни дейци, които имат властта да ги изпратят на заточение".

Как Пекин се грижи за "щастието на уйгурите"

Всички досегашни запитвания на ДВ до китайското посолство в Берлин и до външното министерство в Пекин остават без отговор. Китайското дипломатическо представителство в Берлин изпрати само един линк към декларация, поместена на уебсайта на посолството в края на 2019 година. Тя е озаглавена „Някои факти по темата Синцзян“.

В документа се твърди, че в Синцзян не съществуват никакви лагери за интерниране, а само центрове за професионална квалификация. Те помагали на хората с „терористични и екстремистки нагласи да се отърват от тях още преди да са успели да нанесат сериозни вреди“. Целта била тези хора да „бъдат върнати в правия път, да бъдат защитени от тероризма и екстремизма, като им се намери сигурна работа и се подобри качеството им на живот", така че да могат да „живеят щастливо".