Нови разкрития: Китай интернира стотици хиляди мюсюлмани
17 февруари 2020
Един списък, съставен от китайската държавна администрация, показва на какви наказания са подлагани мюсюлманите в тази страна и то за неща, които едва ли могат да бъдат счетени за престъпления. Например за носене на забрадка или пускане на брада, за участие в религиозно поклонение или пътуване в чужбина. Притежаването на религиозни книги също е сред основанията за задържане и изпращане в затвори и трудови лагери. Информацията е била предоставена на журналисти от Дойче Веле и на медиите NDR, WDR и „Зюддойче цайтунг" (ЗЦ).
Документът от 140 страници съдържа личните данни на повече от 300 души от уйгурския автономен регион Синцзян в Западен Китай. Става въпрос за хора, които са интернирани в лагери или са преминали през такива. Списъкът съдържа също и имена, адреси и паспортни данни на техни близки, приятели и съседи. Общо в него фигурират личните данни на повече от две хиляди души. Последните попълнения в списъка са от март 2019 година.
Принудително идеологическо превъзпитание
Експерти смятат, че в Синцзян има над 1 милион души, които са принудително настанени в лагери, където са подложени на идеологическо превъзпитание. Китайското правителство твърди, че ставало дума за доброволно участие в образователни мероприятия.
Най-честата причина за интернирането на тези хора са нарушения на Закона за контрол над раждаемостта. В Китай има строги предписания за това колко деца може да има в едно семейство. Не са редки и следните други обвинения: „лицето носи дълга брада", „участвал е в поклонението Хадж" (в свещения за мюсюлманите град Мека)", „посещавал е нежелани чуждестранни сайтове в интернет", „отсъства от ритуала по издигането на националния флаг" или „ресторантът му работи нередовно през месеца на ислямския празник Рамазан".
Поведението на близки и роднини явно също е основание за интерниране. Като „основание за задържане" фигурират и такива мотиви: „съпругата му си забулва лицето" и „роднина на лице, издирвано в чужбина". По-рядко срещан е мотивът „членува в или симпатизира на ислямистка терористична група".
От документа личи още, че уйгурите от определени поколения се смятат за особено опасни - става въпрос най-вече за младите мъже. Понеже лагерите официално не се водят затвори, за интернирането в тях не е необходимо съдебно решение. Заточените зависят изцяло от субективната оценка на служители от администрацията, които описват отношението на въпросната личност към Комунистическата партия.
„Гигантски акт на колективно наказание"
В един от случаите е записано следното: „През 2014 година лицето е дарило (на джамия) 5 хиляди юана, освен това има три деца над официално разрешения брой. Този човек продължава да представлява опасност, затова препоръчваме превъзпитанието му да продължи."
Експерти, на които разследващите журналисти от ДВ, NDR, WDR и ЗЦ са предоставили документа за оценка, го смятат за автентичен. Начинът на изразяване съответства на този в други правителствени документи. Според Райън Тъм от Университета в Нотингам, който изследва културата и историята на уйгурите, документът е „гигантски акт на колективно наказание" с расистки мотиви. „Всеки, който принадлежи към този етнос, е считан за заплаха - също като някой, който е извършил нещо забранено или брутално", казва експертът. По думите му, значението на термина „тероризъм" е разширено от китайската държава до степен, че да включва „всичко, което върши един мюсюлманин".
Систематично потискане на мюсюлманските малцинства
Още през ноември миналата година NDR, WDR и „Зюддойче цайтунг", заедно с други техни медийни партньори, съобщиха за наличието на официални документи, доказващи практиката за систематично потискане на мюсюлманските малцинства в Синцзян. Експерти смятат, че само в тази автономна китайска провинция има повече от хиляда такива лагери за превъзпитание.
Китайското правителство не отговори на изпратеното му в тази връзка писмено запитване. В рамките на среща с германския му колега Хайко Маас в Берлин китайският външен министър Ван И заяви миналия четвъртък (13.2) следното: „В Синцзян няма концентрационни лагери, нито има един милион задържани или затворници. Тези твърдения са стопроцентови лъжи." Обвиненията се дължали на „предразсъдъци спрямо Китай".