В Синцзян изчезват стотици хиляди мюсюлмани?

Според оценките на различни межуднародни организации, най-малко един милион души в Китай са държани в изправителни лагери. В актуален доклад на "Хюмън райтс уоч" се посочва, че "нарушенията на човешките права в провинция Синцзян са достигнали невиждани от времето на културната революция в Китай мащаби". Цяла мрежа от изправителни лагери е изградена в региона, населяван основно от мюсюлманските малцинствени общности на уйгурите и казахите.

От дълги години между уйгурите и централното правителство на Китай има напрежение. А властите сега изглежда засилват репресиите - известни са много случаи на напълно произволни задържания на хора. За това свидетелстват и все повече близки на хора, държани в изправителни лагери. Така например пред правозащитната организация Atajurt, създадена през 2017 година в Алмати, Казахстан, жена е разказала как баща ѝ бил наблюдаван от полицай, докато се молел у дома си. Студентка пък твърди, че баща ѝ бил арестуван само защото на смартфона му открили мобилното приложение на WhatsApp. Подозрителен го е направила очевидно възможността да общува с чужбина, без централната власт да може да контролира това.

Друга жена разказва как синът ѝ е бил арестуван заради едно селфи - момчето се снимало с известен казахски попизпълнител. Китайските власти го обвинили в това, което те наричат "две лица". На жаргона на комунистическата партия това означава да не си безрезервно верен на партията и държавата. Но властите не се задоволили само със сина на жената - нейни роднини ѝ се обадили в Казахстан, където тя живеела с 13-годишната си дъщеря, за да ѝ предадат, че дъщеря ѝ трябва да се върне в Китай и там да продължи да ходи на училище. "Нямах избор - те заплашваха да арестуват цялата ми рода", казва жената. А след като детето се върнало, незабавно било изпратено в изправителен лагер.

"Две лица" било прегрешението и на Кайрат Самаркан, който от 2009 г. живее в Казахстан. При едно свое връщане по служба в Китай той бил повикан за справка в полицията. Там искали да научат от него какво прави в Казахстан, с какви хора се среща и т.н. След като преровили телефона му и под аватара му в социалните медии открили съкращението KZ - международното обозначение на Казахстан, съдбата му била решена.

Методи на "превъзпитанието"

"Денят в лагера започваше с пеене на националния химн, след което започваха "часовете"", разказва Самаркан. Според неговата преценка, в лагера имало 5700 души. По цели часове задържаните трябвало да пеят песни във възхвала на Комунистическата партия, разяснявали им решенията от последния Конгрес на партията, карали ги да декламират партийни лозунги. "Учеха ни какъв прекрасен държавен ръководител си имаме и колко прекрасно място за живеене е Китай", разказва мъжът. По неговите думи, затворниците били разделяни на групи: обвинените в религиозна дейност били в отделна сграда от тези, които поддържали контакти с чужди страни.

Законови основания за масовите арести не съществуват, както не съществува и постановена със закон санкция за тези деяния. Единствено ръководствата на изправителните лагери решават кой да бъде освободен и кой не. "Точно това беше най-лошото - че никой никога не знаеше колко още ще прекара тук, ще излезе ли въобще някога на свобода или пък ще решат да ликвидират всички в лагера", казва Кайрат. Така той започнал да мисли за самоубийство. Но от управата на лагера му отнели всички дрехи, които той можел да използва, за да се обеси. Тогава той започнал да си блъска главата в стената, докато не изпаднал в безсъзнание. След което го пуснали.

Борба срещу "религиозния екстремизъм"

Китайската провинция Синцзян е един от конфликтните региони в Китай. Уйгурите, които там са най-голямата етническа група, постоянно надигат глава срещу китайското управление - включително със сила. При размирици в административната столица на региона Урумки през 2009 г. загинаха 200 души, а през 2014 атентатори извършиха нападение на гарата в южнокитайския град Кунмин и убиха с ножове и мачете най-малко 29 души. Китайските власти обвиниха за нападението уйгурските сепаратисти, което по-късно беше потвърдено от оставено писмо, с което те поеха отговорността за атентата.

Китай разглежда тези актове на насилие като част от поредицата ислямистки нападения в западните страни. "Имаме нужда от тези лагери, за да се борим успешно срещу религиозния екстремизъм, заяви официален китайски представител по време на заседание на Комисията по човешките права към ООН в началото на септември. Той добави, че Западът се бил провалил в тази борба. Това изявление беше и първото официално признание от страна на Китай за масово интерниране на хора. Китайският говорител обаче побърза да уточни, че в случая ставало въпрос не за лагери, а за "центрове за професионална квалификация".