Особености на националната логорея

Неудържимото, превъзбудено говорене от всички, по всякакви теми и навсякъде в България вече наистина се превръща в симптом на патология на речта, която психиатрите наричат „логорея” - от гръцките думи за „слово” и „течение”. След тежките пролетни наводнения и публичното пространство беше залято от словесни потоци на противоречиви управленски решения, на обществено недоволство, на откровени манипулации и омръзналите на всички, дори и на самите политици, властови попълзновения и партийни игрички.

Както можеше да се очаква, парата в свирката на скандала около искането за отстраняване на президента намаля с обяснението, че мотивите на ГЕРБ за внасяне на искането трябвало да бъдат издържани „много добре юридически, за да не бъдат атакувани от опозицията”. Словесните престрелки обаче продължиха по ловко подхвърлената от държавния глава нова тема „дразнител” – икономическите досиета на олигарсите и кой следва да ги отвори. В скоростен и многословен порядък враждуващите страни размениха в медиите поредните речеви откоси, от които пролича единствено фиксацията на г-н президента върху Костов, „костовизацията” и „големите фамилни фондации” на българските политици.

Фелдшерска терапия

За втори път след скандала в словесния двубой се включи и вицепрезидентът Марин. След като миналата седмица недвусмислено припомни, че при евентуално сваляне на Първанов на неговото място щял да дойде той, сега с фелдшерско образно мислене заместникът на държавния глава определи конфликта между президента и изпълнителната власт като „набъбващ цирей”, който след време щял „да се спука и да се излекува”. Единственото, което г-н вицепрезидентът е пропуснал да пожелае на изумените журналисти във Велико Търново накрая, е било любезното „Добър апетит!”

Най-сериозният седмичен взрив от словесни „петарди” (примитивни средновековни бомбички за разбиване на огради) прокънтя в сряда след внезапната поява на неясен документ за планирани драстични антикризисни мерки на правителството. Докато се разбере, че подобни мерки нито са предлагани, нито са обсъждани от кабинета, а „документът” е провокационен фалшификат, опозицията изпадна в състояние на маниакално скоростно многословие. Речовит бивш говорител, сега само депутат от БСП, обяви отстраняването на финансовия министър Дянков като „единствената и най-добра антикризисна мярка”. Негов, също приказлив колега предупреди, че се нарушавал „социалния мир в страната”, а хиперартикулираният в подобни ситуации лидер на РЗС по традиция се радикализира, като се закани да окупира финансовото министерство, ако министърът не бъде незабавно уволнен. Естествено от ефира се изсипаха и словесните порои на профсъюзи, работодатели, неправителствени организации, женски и пенсионерски дружества, които се отприщват безотказно при споменаване на думички, като „премии”, „надбавки”, „помощи” и други екзистенциални дарове на държавата.

Светът на мълчанието

За своеобразна кулминация, а и симптом на голямата говорна невроза през седмицата може да се приеме удивителното решение на социалистическата партия да превърти в телевизионния ефир отново своя скандален предизборен миналогодишен клип от серията „Гласуваш за Бойко, получаваш Костов”. Постоянното връщане към „славното минало” с образи на брадви или стари трамвайчета, бодро управлявани от партийния лидер, вероятно въздейства по определен начин върху психиката на левите привърженици, но когато върху същата тази психика се насложат и връзките на „Наглите”, на „Октопода”, на знаковите фигури на българската мафия с Народната милиция и ДС, тогава ефектът може да се окаже твърде любопитен.

Междувременно Комисията по досиетата извади на показ поредната „порция” агенти на комунистическите тайни служби, работили по върховете на МВР. За тях днес нито се говори в ефира, не се пише по вестниците, нито се вика по площадите. Просто националната логорея внезапно секва и застива в мълчание. И във все още носталгичен страх, вероятно.