BG Antikrisenplan

Антикризисното лутане продължава. Доскоро от кабинета твърдяха, че бюджетът е в чудесно здраве и изведнъж извадиха антикризисен план с такива крайности, че се наложи да бъде опровергаван, релативиран и отричан.

Показаното по медиите прилича повече на мозъчна атака на тема "бюджетни икономии" и "повишаване на приходите", отколкото на правителствена антикризисна програма. В него има всичко: от премахването на странни реликви като парите за представително облекло, изплащането на заплати накуп при пенсиониране и др. до неразбираеми жестокости като данъчно облагане дори на скромни по размер пенсии или намаляване на платеното майчинство.

Кърпене на единични дупки

Мерките звучат твърде апокалиптично за почти всички социални групи - държавни служители, работници по трудови договори, служители, пенсионери, самонаети лица, бизнес. Като ги слуша човек, остава с впечатлението, че България е изправена пред държавен банкрут. Дори в значително по-богата държава, каквато е Германия, подобни болезнени мерки бихи предизвикали революция. Доколко необходими са те обаче? Дори и експертите продължават да гадаят колко точно е голяма бюджетната дупка, която има да се запълва. Следователно действа се "слепешката" - с хаотични удари по всички направления и надеждата, че все едно или две от тях ще излязат правилни. За едно авторите на документа (които също не са известни) трябва да бъдат поздравени: че проявяват смелостта да посегнат на приятни привилегии и социални облаги, които отдавна плачат за скалпела - плащането на бонуси и добавки към заплатите на администрацията без връзка с качеството на работата им, хонорарите за участие в надзорни съвети, работни групи и комисии, привилегиите за прекалено ранно пенсиониране на определени професии и др.

Лошото е, че мерките са в "насипно състояние" по отношение на важност, приоритетност в изпълнението и очаквани материални ползи и ефекти. Още по-лошото е, че те издават желание за "кърпене на единични дупки", вместо за структурни реформи в най-забатачените сфери като здравеопазване, образование, социално дело.

България - опитна лаборатория?

Предлага се например принудителен двуседмичен неплатен отпуск за заетите в бюджетния сектор, вместо да се изчисли от колко хора има реална нужда. Въвеждането на финансова принуда за онези бюджетни сектори, които не са извършили предвидените съкращения, е верен път, но идва малко внепзапно и нелогично, като се има предвид, че и самите министри, с изключение на Дянков, досега даваха странен пример, проявявайки повече грижа как да опазят раздутите си щатове, вместо как да ги оптимират.

Остава и да видим, какво ще съдържа "истинският", краен списък от мерки. Онзи, който ще остане след обещаното обществено обсъждане и съветване със синдикатите. От това обсъждане могат да дойдат разумни неща или поне известно "приземяване" на някои радикални западни възпитаници, възприемащи България като опитна лаборатория. Премиерът Борисов твърди, че е готов за радикални мерки. По-важното е те да са и премислени, за да не му се налага после да се отмята и от тях.