Големо импийч-капичване
11 март 2010И без това достатъчно бурни политически ветрове духат напоследък в България, че само това ни липсваше - утре да осъмнем с отстранен президент. И тук въобще не става въпрос за личността на сегашния държавен глава - дали е комунист, агент на ДС или приятел с хора като Слободан Милошевич или Саддам Хюсеин. Тук става въпрос за президентската институция, за един от стълбовете на демокрацията.
Дай си ми куклите...
Изобщо не е нужно непременно да харесваме социалиста Първанов, за да признаем, че са смехотворни аргументите, с които (и тези управляващи) тръгват да го "капичват" с импийчмънт. Едни други управляващи щяха да го отстраняват заради това, че не е свикал Консултативния съвет по национална сигурност?! Дори не е и смехотворно, а достойно за спор от детската градина в стил "дай си ми куклите, на ти си парцалките".
Диспозитивът в Конституцията е ясен - държавният глава може да бъде отстранен само ако трайно не изпълнява задълженията си или ако бъде уличен в държавна измяна. Очевидно случаят със стенограмата не е нито едното, нито другото. Казано иначе - няма основание за отстраняване на президента. Скандалът обаче, който произведе тази стенограма, показва нещо много важно - че отношенията между президента и министър-председателя са така непоправимо разклатени, че и най-малкото камъче вече може да обърне колата.
И без друго премиерът вече воюва на достатъчно фронтове - срещу престъпниците и корумпираните, срещу преялите с власт предишни управници, синдикатите май нещо много не го харесват, земеделците и лекарите - също. Сега го виждаме готов да се хвърли в битка и с президента. Вярно е, че досега Борисов не познава поражение. Той знае, че победителите не ги съдят. И ще направи всичко възможно, за да спечели това, което е започнал.
В какво се цели Борисов?
Съмнявам се обаче, че крайната цел е отстраняването на президента Първанов. Най-малкото, защото България не е Америка и няма никакви традиции с тази процедура, която освен това (неслучайно) е изключително усложнена. По-скоро Борисов се цели в друго - да попречи на Първанов да се позиционира така, че след година и половина, когато напусне "Дондуков", да е в състояние да постави началото на една нова и силна Социалистическа партия.
Една източна поговорка казва, че "ловът със соколи е брат на войната". Не знам в какви битки още ще се хвърля премиерът Борисов. Сигурен съм обаче, че тъкмо навреме той получава почетния знак "Стефан Стамболов", върху който е изписано следното: "Малките свои честолюбия и разлики на мнения да пожертваме пред олтара на Отечеството си".