Държава ли сме или детска градина

Имам чувството, че ние, българите, сме заседнали в съседния ресторант. По цял ден се мразим и се чудим: Защо единствено скандали стават в тази държава? Поради пълната безпредметност на последния скандал можем като под микроскоп да видим тази наша национална способност да правим от нищо - нещо.

Стъпка първа. Финансовият министър прави дребна грешка в шоу. Мъчи се да е остроумен и реактивен като началника си. Получава се нелеп намек, че президентът е крадец.

Стъпка втора. Президентът прави все още не особено голяма грешка да си изкара на гърба на г-н Дянков натрупания гняв за десетки идиотски клевети, с които жълтата преса и интернет форумите го отрупват от две години.

Всички са крадци и лъжци?

Стъпка трета. Премиерът изоставя умната си позиция: “Да се разберат двамата, не е моя работа”, и също греши, като обявява, че му е забит нож в гърба...

Рязка кулминация: Заговаря се за импийчмънт! За нови избори! Като че бебе брои: едно, четири, седем... сто... хиляда! Това държава ли е или детска градина?!

Но пък трябва да сме слепи, за да не видим реалното основание за всичко това, дълбоката, неотстранимата причина: Цялото ръководство на страната (вкл. опозицията) е под фундаментално подозрение. Хората са масово и дълбоко убедени, че властта у нас е кражба и лъжа.

В този смисъл можем да одобрим и двете изпадащи във “фундаментален” скандал страни: 1. Политическият инстинкт на господата Борисов и Цветанов работи в правилна посока, когато те се опитват поне да тормозят бандитските среди. 2. Президентът е напълно прав за “икономическите досиета” на прехода.

България се нуждае от нов политически консенсус, от нещо като “Чисти ръце” в Италия преди време. Но не с акцент върху мафията само. Трябва да се провери имуществото на всички участвали във властта през последните 20 години. И на всички участвали в приватизацията. Защото се докарахме до същото, което стана с “истинските” досиета. Можехме да ги изгорим още през 1990 година. Можехме пак тогава да ги отворим. Вместо това предприехме две десетилетия частично приповдигане на завесата. С което преувеличихме размера на бедствието и останахме с чувството, че така и не научаваме истината!

Същото е сега и тук по въпроса за имуществото. Ако не направим такава решителна, умна и радикална проверка, то вкупом и виновни, и невинни завинаги ще останат дамгосани. Както по едно време българите повярваха на глупостта, че “всички са ченгета”, сега завинаги ще запаметят, че “всички са крадци”. (Което само по себе си, парадоксално, увеличава корупцията, а не я намалява!)

Богатствата - натрупани или награбени?

Не става дума да бъдат наказани някои. Просто - както сега е в комисията “Кушлев” - въпросните масово заподозрени ще покажат какви данъци са платили и колко следователно е легалното им имущество. Останалото ще прибере хазната.

И не говоря изобщо за справедливост - капитализмът е дълбоко необходимо несправедлив. Избрахме си го като съдба, защото е ефективен и е подходящ за дребнособственическия манталитет на нашата нация. Но той, капитализмът, изисква нещо много важно като предпоставка. Хората трябва да схващат богатствата като натрупани по определени правила. А не като награбени. Никой никъде не обича богатите. Но на места ги уважават, защото приемат, че са се справили с “играта на живота” по-умно, по-успешно...

Разбира се, лесно е и да си представим какво ще стане в България, ако потеглим не към посочения консенсус, а към заместващите го скандали. Ще получим картинката от друга руска шега: “Опитахме и да стане както трябва. Но стана както винаги.”

Автор: Андрей Райчев, Редактор: Александър Андреев