Идеологията по-важна от глада на бедните?

Учените, които разработват генно манипулирани хранителни продукти, в никакъв случай не минават за герои. През 1990-те години германският биолог Инго Портикус например провеждал опити с оризови растения, опитвайки се да победи недостига на витамин А у децата, в чиито страни хората се хранят предимно с ориз.

Световната здравна организация е изчислила, че 124 милиона деца по света не приемат достатъчно витамин А с храната си, а един до два милиона деца по света умират от липсата на витамини. Хората в западните страни приемат витамин А чрез млечните продукти или под формата на бетакаротин от морковите.

В ориза жълтият пигмент не съществува, въпреки че в листата на оризовите растения той се съдържа. Инго Портикус търсел път за производството на ориз, съдържащ бетакаротин, като променял генетичния материал на оризовото растение. През 1999 година той успял да отгледа първите оризови семена с бетакаротин. По всичко изглеждало, че неговият "златен ориз" е решението на проблема.

Учените възнамерявали да снабдяват бедните селяни в развиващите се страни с подобни оризови култури. Но поради юридически трудности около вече съществуващи патенти и поради протестите на еко-активистите по цял свят, "златният ориз" все още не е на пазара. Според еко-активистите от „Грийнпийс”, "златният ориз" не е естествен продукт. Те твърдят, че той може да замърси другите оризови сортове и да отвори вратите за нови генно манипулирани организми.

Бившият директор на „Грийнпийс” Стивън Тиндейл обаче заяви пред BBC, че междувременно е променил мнението си относно генно манипулираните растения. Според него, принципното им отхвърляне е "неприемливо от морална гледна точка", защото по този начин „Грийнпийс” поставя своята идеология над глада на бедните.

Надежда за Уганда

Също и в Уганда мненията около генно модифицираните растения са крайно противоположни. Зелените банани за готвене са основен хранителен продукт в източноафриканската държава. Той е важен източник на въглехидрати. През август 2001 година в страната настъпва истинска гладна катастрофа, причинена от разпространението на бактериална инфекция, наречена BXW (Bananа Xanthomonas Wilt), която съсипа цялата бананова реколта.

Епидемията застраши изхранването на близо 14 милиона души. По-късно учените решават да създадат вид банани, резистентни на BXW, но това начинание се проваля поради строгите правила в страната. Тамошният парламент спира и проектозакона, който трябва да уреди ползването на генно модифицирани семена.

Активистите от офиса на неправителствената организация Action Aid твърдяха, че генно манипулираните банани могат да предизвикат рак. По-късно те ревизираха твърденията си, но това се оказва достатъчно, за да бъде спрян изследователският процес. Селските стопани в Уганда се надяват, че до 2020 година ще бъдат преодолени законодателните пречки пред този процес.

Генно модифицирана папая

Цял кошмар за филипинските селяни, работещи в Хавай, беше разпространението на вируса Ringspot. Той засяга непоправимо дърветата с папая и почвата не може да се използва повече. Учените започнаха да разработват нов сорт папая, т.нар. "дъгова папая", като се опитаха да имунизират растенията срещу вируса.

Изглеждаше, че полученият нов вид папая ще бъде спасението за много селски стопани, застрашени от фалит. Учени от Тайланд, Венецуела и други държави използваха стратегията на колегите си от Хавай и я адаптираха към своите сортове.

Във Венецуела обаче учените се натъкнаха на трудности. Еко-активисти организираха масови протести и дори разрушиха няколко научни лаборатории. През 2000-та година активисти запалиха цялата опитна реколта. След това изследванията във Венецуела бяха прекратени. Изследователската работа в генетичните лаборатории на Венецуела междувременно е в пълен застой.