Нека се запитаме: кой печели от тези разкрития?
От самото начало „Грийнпийс” се опитваше да препъне преговорите за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (TTIP). Това разбира се е легитимно, нали затова има лобисти. Но онова, което истински ме удивява, е, че голяма част от германските медии и политици се подведоха по тях. Твърде малко от твърденията на противниците на ТТИП бяха анализирани пред обществеността, обвиненията често бяха представяни като факти, а емоциите изместваха трезвия анализ.
Досущ като при Доналад Тръмп. Той също се прави, че разбира нещо от политика, тръби всевъзможни полуистини и после се радва на предизвикания от тях ефект. Впрочем Тръмп също клейми споразуменията за свободна търговия. Какво показателно съвпадение само! Той, естествено, разправя, че го правел, за да защити сънародниците си от "лошите хора в чужбина". И не се свени да клевети политическия истаблишмънт, който бил "купен от бизнеса". Дори „Грийнпийс” не би могъл да го формулира по-съзаклятнически.
Но нека да разгледаме фактите. Преговорите по всякакъв вид международни договори се водят при закрити врати. И това няма нищо общо с криенето на някакви тайни, както тръби „Грийнпийс” – става дума чисто и просто за практическа целесъобразност. Когато демократично избрани политици не са съгласни с резултата от преговорите, те могат да гласуват против съответния договор и тогава се отива на нови преговори.
Германия - големият печеливш от ТТИП
Показателно е, че в Германия има особено много хора с големи резерви към ТТИП. При това най-силната експортна нация на Стария континент извлича най-много печалби тъкмо от свободната търговия. Цели индустриални клонове като например медицинската техника живеят от външната търговия и дават работа на десетки хиляди хора. Германските автомобилни концерни обаче плащат всяка година стотици милиони евро, за да сертифицират своите двигатели или различни автомобилни части в САЩ. Това е голям недостатък в конкурентната борба, от който накрая печели конкуренцията в САЩ и Азия. Балтийците, британците, поляците, испанците и холандците просто недоумяват защо именно Германия се противопоставя на ТТИП. Голямото мнозинство от гражданите на тези държави приветстват сключването на споразумението за свободна търговия със САЩ.
По-строга защита на околната среда в Европа?
„Грийнпийс” обаче се грижи не толкова за опазването на жизнения стандарт. Резервите на организацията са свързани с темата за опазването на околната среда. Поне така твърдят експертите им. В същото време обаче те премълчават факта, че нормите за опазване на околната среда в САЩ са отчасти по-строги, отколкото тези в ЕС. Американските власти например спряха от движение стотици хиляди дизелови автомобили на „Фолксваген”, които продължават да се движат по германските магистрали.
Американците често са много по-строги от европейците, независимо дали става дума за млечни и месни продукти или хранителни добавки. Някои от плодовите сокове, които се поднасят по време на заседанията на „Грийнпийс”, са забранени в САЩ, защото се предполага, че може да съдържат остатъци от препарати за растителна защита. „Грийнпийс” продължава да твърди, че защитата на потребителите ще бъде принесена в жертва на ТТИП. Никога няма да забравя думите на една възрастна фермерка от Айова, която ми каза следното по повод дискусията около генно манипулираната царевица: "Ние, американците , също обичаме нашите внуци".
Ясно е, че ТТИП няма да е най-перфектното споразумение. Както европейците, така и американците ще трябва да направят компромиси. Но и двете страни ще извлекат ползи от него – например от отпадането на митата, от взаимното признаване на всевъзможни сертификати, а и от правото на клиентите сами да решават какви продукти искат да ползват - американски или европейски.