Великите мислители, любовта и сексът

Какво е любовта? Каква е нейната същност? Какво точно привлича двама души един към друг? Кога емоционалната близост се превръща във физическо привличане?

Открай време мислителите се опитват да намерят отговорите на тези въпроси - при това без практически да анализират ролята на любовта и еротиката в техния собствен живот. Но какъв отпечатък е оставил върху техните дейност, творчество, мироглед и начин на мислене личният им любовен опит?

Популярният германски публицист Манфред Гайер е дръзнал да проследи връзката между биографията и творчеството на изтъкнати мислители от различни епохи - гиганти като Сократ, маркиз дьо Сад, Русо, Кант, Киркегор, братята Хумболт, Хайдегер, Фуко. В своята нова книга „Любовта на философите" той разказва какво е извършвала любовта с тези велики хора и кой е бил обект на техните страсти и обожание.

С кого е правил секс Имануел Кант?

Родоначалникът на класическата немска философия Имануел Кант е признавал голямото значение на секса в живота на хората. Той е казвал, че мъжът без сексуално влечение би бил несъвършен, а в лекциите си по етика споделял разбирането си за това какъв би трябвало да бъде сексът. Самият той обаче е останал неженен, а сред слугите му не е имало нито една жена.

„Когато ми трябваха жени, не можех да си ги позволя. А когато можех да си ги позволя, вече не ми трябваха", казвал великият философ, цитиран от Манфред Гайер. Авторът обаче прави едно важно уточнение - на горния етаж на един хотел в Кьонигсберг, където Кант се отбивал често, имало публичен дом.

Изборът на Сьорен Киркегор

Датският философ, теолог, писател, основоположник на екзистенциализма Сьорен Киркегор много обичал музиката на Моцарт - можел да я слуша с часове. Но особено се вълнувал от операта „Дон Жуан", основаваща се на легендата за великия прелъстител, който, играейки, покорявал женските сърца.

Киркегор много искал да прилича на дон Жуан, поради което в реалния живот през глава се хвърлял да търси авантюри, без да се въздържа от случайни връзки и без да поема каквито и да било ангажименти. За него най-важното било да примами „плячката", да си поиграе с нея, след което да я пусне. Той си забранявал да обича жените истински, тъй като смятал за основна любовта към Бога. В този случай ставало дума за етика, а в съответствие с позицията на Киркегор компромис между етиката и естетиката не би могло да има.

Когато бил на 24 години, го впечатлила силно 14-годишната Регина Олсен. Киркегор си поставил за цел да я покори и успял. Регина била сляпо влюбена в него и три години по-късно двамата се сгодили. Но не минала и година и Киркегор зарязал младата дама, защото разбрал, че и самият той е влюбен. Но впоследствие това го измъчвало цял живот. Именно отчаянието, в което изпаднал, сложило началото на неговата философия на екзистенциализма. Манфред Гайер е убеден, че ако животът на Киркегор би бил щастлив, той не би написал такива значими трудове като „Страх и трепет", „Или - или", и „Болест за умиране".

Мъките на Жан-Фак Русо

Френско-швейцарският философ Жан-Жак Русо много лесно се влюбвал: привличала го ту една, ту друга жена и в крайна сметка се оженил за неграмотната хотелска прислужница Тереза Левасьор. След което Русо, който проповядвал хуманизма, дал всичките си деца в дом за отглеждане, обяснявайки, че нямал как да ги изхрани.

Но страдал заради това цял живот. Но пък ако не биха били тези преживявания, надали би се появил на бял свят неговият роман „Емил или за възпитанието", който е и основното му педагогическо съчинение. На хартия той постига това, което не успява да постигне в живота, пише Манфред Гайер.

Щастието на Хумболт и Сократ

Някои от героите в книгата на Гайер - като Русо, Киркегор, маркиз дьо Сад или пък Кант - са се интересували от жени. Други - например Александър фон Хумболт и Фуко - предпочитали мъжете. Но нито един от тях така и не изпитал истинското щастие в любовта. Докато братът на Александър фон Хумболт - Вилхелм, бил обикновен „традиционалист":

Той живял в пълна хармония и щастие със съпругата си Каролина, която била една от най-умните и еманципирани жени на своето време, родила му шест деца. И двамата имали и извънбрачни връзки, но това не се отразило негативно на семейния им живот - никой от двамата не ограничавал свободата на другия.

Сред тези, които смятали, че са постигнали щастието в любовта, е древногръцкият философ Сократ. Макар да се твърди, че той бил потискан от злата си жена Ксантипа, това не отговаря на истината, твърди Манфред Гайер. Той припомня един от принципите на Сократ: който иска да стане добър ездач, не избира най-кротките коне. Изкуството е именно в способността да се разбираш дори и с тези, които имат тежък характер. Трудно е да не се съгласим с това.