Мартин Хайдегер - безхарактерният гений

Един от най-големите (ако не и най-великият) - такова е мястото на Мартин Хайдегер (1889-1976) във философията на ХХ-ти век. Същият Хайдегер обаче влиза в партията на Хитлер още през 1933 и остава в нея до края на войната. Нещо повече: когато встъпва в длъжност като ректор на университета във Фрайбург, философът призовава университетът да се обнови чрез силата на националсоциализма и да се обвърже с националната общност.

А това са все понятия от пропагандния речник на хитлеристите. И до днес се спори доколко Хайдегер наистина е споделял идеологията на националсоциалистите. Дали е смятал, че тя е в съзвучие със собствените му философски възгледи - или пък просто е яхнал историческото развитие, за да осъществи своите идеи?

Току-що бяха публикувани първите 37 от така наречените "Черни тетрадки" на Хайдегер - нещо като дневник, който той води от 1931 до началото на 70-те години. Тетрадките наистина са черни на цвят и до момента само малцина знаеха за тях. Сега изследователите на Хайдегер внимателно анализират съдържанието на общо осемте тома и търсят там нови факти за връзката на философа с националсоциализма. Издателят на томовете Петер Травни вече е открил доста проблематични пасажи.

Според него Мартин Хайдегер дълго време искрено е симпатизирал на националсоциалистическата идеология, макар че впоследствие се е отказал от нея и я подложил на остра критика. Издателят твърди, че Хайдегер дори е споделял антисемитизма. В дневниците си философът говори за евреите като "безродници", като хора на сметките - и по този начин не само възпроизвежда познатите антисемитски предразсъдъци, но и прави препратка към собствената си философия. Работата е в това, че като философ Хайдегер отхвърля изцяло новото време с неговите нови технологии. За Хайдегер пресмятането, сметките и изчисленията са нещо долно и презряно, от което произлиза техниката.

В личния си живот той е толкова непрактичен, че получава джобни пари от съпругата си, защото не може да се оправя със сметки. Друг аспект на Хайдегеровия антисемитизъм косвено се свързва с фалшификата "Протоколите на Ционските мъдреци". Философът пише за съпротивата на "световното еврейство" срещу националсоциализма и по този начин се присъединява към абсурдната идея за някакъв световен еврейски заговор.

Антисемит или просто заблуден?

Философът Силвио Виета смята обаче, че Мартин Хайдегер не е бил антисемит. Виета припомня, че учител на Хайдегер е не друг, а философът от еврейски произход Едмунд Хусерл. Хайдегер има много приятели и студенти евреи, да не говорим че за известен период поддържа любовна връзка с много по-младата Хана Аренд (и тя е от еврейски произход), която по-късно става световноизвестно име във философията и публицистиката и написва забележителната книга "Айхман в Йерусалим - репортаж за баналността на злото" за престъпленията на хитлеровия режим срещу евреите.

Виета не отрича, че Хайдегер остро напада пресметливостта на евреите. Той отбелязва обаче, че Хайдегер просто не се е съсредоточил върху историческата ситуация, в която евреите са били принудени да навлязат във финансовия и банков сектор, защото редица други професии са им забранени. Симпатиите на Мартин Хайдегер към националсоциализма според Виета произтичат от другаде.

Философът се надява на някакво "обновление на германския дух" и вижда такъв потенциал именно у привържениците на Хитлер. Според Виета Хайдегер бързо осъзнава заблудата си и установява, че националсоциализмът е машина за въоръжаване, високотехнологична при това, тоест - точно обратното на неговите собствени идеи за изконността, почвата и германския дух.

Специалистите пишат, че Хайдегер е "феноменолог", който създава нова онтология. За по-несведущите тези термини са трудни за разбиране, остава обаче фактът, че Хайдегер (редом с Лудвиг Витгенщайн) действително е сред водещите философи на века, а негови ученици са не само блестящата интелектуалка Хана Аренд, но и Херберт Маркузе, Карл Льовит, Гюнтер Андерс. Мартин Хайдегер е трудна и противоречива фигура, не случайно неговити критици се опитват да го изравнят със земята.

Швейцарският психоаналитик Антон Фишер например го напада не само заради безбройните му женски афери. Той буквално го нарича психопат, егоман и патологичен лъжец, който страда от тежък нарцисизъм, от мания за преследване и страст към любовни афери, неспособен да поема отговорност за дейстивята си и да разбира околните, подъл, страхлив, безхарактерен интригант. Е, това сякаш е прекалено много дори за интелектуален титан като Мартин Хайдегер.