Неувяхващият Макиавели

Парадоксално, но факт - тъкмо един неуспял политик е автор на актуалното и до днес ръководство за успешни политически действия. Николо Макиавели, който пише "Князът" преди 500 години, наистина е споходен от тъжна съдба: принуден е да се прости с всичките си постове, заподозрян е в заговор срещу Медичите, арестуван е, изтезаван и в крайна сметка заточен във Флоренция. Точно тогава решава да напише "Князът", за да покаже, че въпреки своя провал знае как могат да се постигнат успехи в политиката. Историята го потвърждава - Макиавели постоянно е преоткриван - не само от политиката, но и от икономиката и мениджмънта.

Идеалната комбинация - властен политик и хитър интелектуалец

Макиавели се слави с хладен разум и със страстта си към прецизното мислене. Той очертава предпоставките за политически успех, както и методите за постигането му. Макс Вебер пише, че страстта и чувството за мярка са най-важните свойства за един политик. Същите качества отбелязва и Макиавели като решаващи. И още: силен владетел и лукав интелектуалец - това за Макиавели е идеалната комбинация в политическата борба.

Но как един човек, който ни най-малко не е успял в политиката, се оказва в състояние да напише убедителна пледоария по успешна политика? Самият Макиавели най-вероятно би отговорил, че всеки провал помага да се извличат поуки. И обратно: онези, които са разглезени от постоянни успехи, не мислят иновативно, а почиват на лаврите си.

Макиавели стилизира две различни емблеми на политическия човек: лисицата, с която се идентифицира самият той, е слаба по природа - затова трябва да е нащрек, да вижда всяка промяна в ситуацията и постоянно да мисли как с възможно най-малко усилия може да постигне максимален ефект. А лъвът, който е силен и буди страх у околните, не познава проблема на ограничените ресурси. Той черпи с пълни шепи от живота, не е измъчван от грижи и съмнения, но тъй като винаги е с гордо вдигната глава, не вижда и капаните, които му се поставят. Затова би трябвало да си сътрудничи с лисицата, която познава всички клопки.

От текста до подтекста

Всъщност "Князът" е нещо като писмена заявка за връщане в политиката. Тъй като никой от неговите приятели и бивши меценати не е можел или не е искал да му напише препоръка, се налага той да се заеме със задачата лично. Така се появява "Князът". В него са обобщени личния опит на Макиавели в политиката, където се е подвизавал в продължение на 14 години, както и задълбочените му познания по история. "Князът" обаче не му помага да се завърне в политиката. По всяка вероятност силните на деня по онова време са се опасявали от това да приемат за съветник "лисица" като Макиавели.

"Князът" е публикуван едва след смъртта на Макиавели - през 1532 г. От този момент нататък напътствията за действие, предназначени първоначално само за тесен кръг управляващи, се превръщат в морална провокация, която по безподобен начин буди размисъл за това кое е допустимо в политиката и в кариерата. Именно поради това Жан-Жак Русо твърди, че Макиавели е просветител по отношение действията на властелините, и че е написал най-важната книга в защита на правата на народа. И до наши дни "Князът" си остава любопитно четиво, което постоянно изживява нови ренесанси.

АГ, ДПА, ЗЦ, ХМ, Б. Михайлова, Редактор: Б. Узунова