Източното православие и Западът
15 април 2012"Дългото разделение между двата народа е предизвикало дълбоко отчуждаване помежду им" - с тези думи един византийски учен описва през 14 век пропастта между европейския Изток и европейския Запад. Пропастта между източноправославната и римокатолическата църква. Дали тази констатация е валидна и днес? Още ли съществува отчуждение между църквите на Изток и Запад в обединена Европа? И дали източноправославната религия е наистина чужда на германците?
Не, смята теологът Василос Макридес. Днешната ситуация е много по-различна от тази в късна Византия. Особено през 20-и век пропастта между западните и източните църкви намалява. "Християнска Европа трябва да диша с двата си бели дроба", каза преди години папа Йоан Павел ІІ. Научният интерес към източното православие също е нараснал. То има дълга предистория в Германия още от 18 век. Многото имигранти и църкви свидетелстват за присъствието на източното православие в страната. Православните икони също са на почит, не на последно място и като ценни обекти за колекционери и музейни експонати.
Достатъчно ли е това?
Дали всичко това е достатъчно, за да разбираме другите християни? Достатъчно ли е само познанието? И дали можем да обясним защо Великден на Изток и на Запад по правило се пада на различни дати, както и тази година? Може ли да се говори за по-дълбоко вникване в особеностите на източноправославните християни? Според Василос Макридес, за много германци източното православие все още е чуждо и неразбираемо. Те го възприемат като прекалено мистично, сантиментално, ирационално, ритуално и непрактично.
Германците трудно разбират защо източноправославната църква заема определени позиции. С критиката си на някои индивидуални човешки права тя предизвиква у тях по-скоро отчуждение и изненада. Източната църква критикува освен това постиженията на модерността като цяло. Действително ли църквите на Изток и Запад са си толкова чужди? На пръв поглед това е така. При по-внимателно взиране обаче откриваме исторически обусловени общи неща, наред с различията.
Парадоксална привлекателност
Източноправославната църква например не се е сблъсквала систематично с Просвещението и модерността, затова в нейната ориентация има и предмодерни аспекти. При протестанството и католицизма е точно обратното. Това разбира се не е недостатък на източноправославния свят. Неговата духовна история и теология вървят по други пътища. И този факт обяснява по-добре неговата антимодерност, казва Макридес.
Възможно е за широката публика източното православие да изглежда чуждо и непривлекателно, включително защото то и неговите църковни водачи биват обвинявани за обществената криза в Гърция. Така политическата критика, справедлива или не, бързо се превръща в религиозно предубеждение. Много германци, приели източноправославната религия, опровергават подобни предубеждения. Всички те твърдят, че са открили в нея истинско съкровище, за което някои родени с източноправославната вяра християни нямат и понятие. Да речем, принадлежността към една богата на традиции църква, откриването на нови форми на мистиката и святостта, изживяването на друг вид чувство на религиозност. И точно тук е парадоксът: как една наглед не толкова модерна и християнска традиция днес може да придобие невероятна привлекателност.
АГ, ДР, ДПА, К. Цанев/ Редактор: Б. Рачева