История на разцеплението между православието и католицизма

Няколко са причините за разделението на източната и западната Църква. Основната е борбата за власт между патриарха на Рим – папата, и патриарха на Константинопол – Вселенския патриарх. С разпространението на исляма през седми век от петте патриаршии – в Антиохия, Александрия, Йерусалим, Консантинопол и Рим влиянието си запазват само последните две. Така още повече се засилва борбата между двата града за надмощие над християнския свят свършила през 1054 година с окончателното разделяне на двете църкви. Римският папа изтъква в своя защита много силни аргументи – мястото на неговия престол e бившата столица на разпадналата се вече Римска империя и дори по-важно – мястото, където Aпостолите Петър и Павел проповядвали още в зората на християнството неговите идеи. Самият Исус казва на Петър според Новия завет, че той ще бъде камъкът, върху който ще изгради своята църква. Аргументите на Константинопол са главно политически и военни. Докато в Западна Европа цари хаос след разпадането на Римската империя, Византия е стабилна държава с изградени вече традиции, силна войска и флота и силно политическо и религиозно влияние над своите съседи.

Друга важна причина са разликите в религиозните схващания. Различията се формират през векове на относителна изолация. През 589 г. на събор на испанската църква в Толедо е променен основен постулат в християнството - Символът на вярата (Верую). Приема се, че Светият дух произлиза от Отец и Син, които са равноправни. През следващите векове тази доктрина се разпространява във Франкската империя. Макар и малко неясна, тази формулировка се превръща в крайъглен камък, който пречи да се изгладят различията между двете църкви. В Източното православие постулатът остава непроменен - признава се единствено Бащата за източник на Светия дух.

Налице са и други различия – на изток се говори гръцки, а на запад латински, различия при определянето на епископи и свещеници. Освен това във Византия светската власт е над религиозната – Императорът назначава и отстранявал патриарсите, докато всеки западен владетел се нуждае от благословията и одобрението на папата, за да може да управлява спокойно.

Разколът между двете Църкви настъпва в момент, в който Василевсът е зависим от военен съюз със Запада заради нахлуващите норманди. Константинополският патриарх, уплашен че ще трябва да се подчинява на папата, профилактично анатемосва и изгонва латинските свещеници от византийската столица и обявява Католическите обреди за покварени. Папата не остава по-назад и написва писмо до патриарха, в което анатемосва самия него.Стигайки до Константинопол писмото на вече починалия папа докарва Византия почти до гражданска войнал Последната решаваща крачка за разколa между двете църкви е завладяването на Константинопол от латинските войски през 1204 година. Оттогава насам светът познава две течения на християнството - Православие и Католицизъм