Побоят в България - подробност от пейзажа?

Използването на специални разузнавателни средства, показните акции, включвани в новинарските емисии на всички телевизии, произволът в предварителния арест, с който някои "хардлайнери" се забавляват в Youtube, са все факти, станали известни на обществото благодарение на модерните комуникационни канали. Освен че тези документи илюстрират тревожната констатация за засилващата се полицейщина в държавата, те представляват и своеобразна скала за деградацията на обществените нрави.

Мълчанието на агнетата

Хората четат, гледат, виждат и знаят какво се случва. Защо обаче не реагират? Защо не протестират? Защо не настояват за спазване на задължителните за всяка европейска държава стандарти? С изключение на някои "блогъри" дори интернет-пространството подминава темата.

Преди време медиите показаха срамния, унизителния начин, по който бе задържан бившия министър на отбраната Николай Цонев. Тогава се възмутиха няколко правозащитници и няколко журналисти. Сериозна реакция от представители на по-широки слоеве от населението не настъпи. Дали защото за хората онези, които ги управляват, са по презумпция виновни или защото българинът предпочита да наблюдава зад високите дувари на собствения си двор и да не се намесва, "когато бият Паниковски"?

Преди няколко дни в "прайм тайма" на новините бе излъчен репортаж от освобождаването на двама възрастни мъже, заловени с известно количество амфетамин. Подкрепян от двете страни, закопчан с белезници, единият от тях бе почти изнесен на ръце от полицаите. Камерата показа лицето му, превърнато в окървавена пихтиеста маса. Нямаше въпрос към органите на реда какво точно е наложило да бъде пребит един 63-годишен мъж. А от равния глас зад кадър зрителите научиха, че човекът бил оказал съпротива при задържането, извършено от няколко специално обучени момчета от ГДБОП, използвали електрошоков пистолет и прочее известни прийоми.

Всеки народ си заслужава управниците…

Питам се коя точно съставка в мисловния, в поведенческия коктейл на овластения се оказва недостатъчна, за да се стига да подобно озверяване? Коя точно съставка от достойнството ни липсва, за да мълчим при подобни гледки, за да приемаме подобен произвол като подробност от пейзажа?

Ако приемем за вярна политическата лема, че всеки народ си заслужава управниците, то краят на коментара би следвало да звучи така: този народ ще го бият, докато продължава да мълчи.