"На българина не му пука дали е свободен"

В ценностната си система Европа е разделена на Север и Юг. Има дълбоки различия в светоусещането и начина на живот между Швеция, Дания, Финландия и групата на Гърция, Италия и Испания. Този извод може да се направи от изследването на ценностите на eвропейците, проведено от "European Social Survey" (ЕSS) в 21 европейски държави.

В групата на "киселите нации" са и германците

Според изследването българинът е щастлив само два пъти седмично. Малко по-щастливи от него са хората в Полша, Естония и Словакия. Унгарците са на първо място в статистиките по самоубийства, а Германия е „най-киселата” сред по-развитите европейски страни - германците са на пета позиция отзад напред от 21 възможни. Най-удовлетворени от живота са датчаните, финландците, швейцарците и шведите. Швейцарците, които водят класацията на щастието, изпитват всеки ден радост и положителни емоции.

Скандинавците - вечните отличници

С най-широки социални хоризонти са в Дания, Швеция, Холандия, Финландия и Швейцария. Българинът разчита на спасение в индивидуален план. "Това винаги сме го правили в исторически план - когато на хоризонта се появи проблем, който ни мачка като нация, ние не можем да реагираме единно като общество. Скандинавците и тук са отличници", коментира доц. Марин Паунов, автор на книгата "Ценностите на българите - съвременен портрет на европейски фон", в основата на която са залегнали данните на ЕSS.

Според доц. Паунов в половината от европейските страни обществото умее да се представя единно - колективизмът е основна философия на работа в държавните и обществените институции. Дания, Швейцария, Финландия, Норвегия, Холандия и Швеция са страните с най-високо доверие в политиците, полицията, съдебната власт и демокрацията. Най-неудовлетворени по тези показатели са отново българите. Германците са на пето място.

Българите - ценностно дезориентирани

Паралелът между съвременните портрети на европейците сочи, че най-привързани към самоуправлението и свободата са в Швейцария, Дания, Холандия, Швеция и Германия.

Ценностната дезориентация на българина, в сравнение с другите европейци, е очевидна, смята доц. Паунов. Тя се проявява в неумението да се усмихнеш на непознат на улицата, в навика да не се съобразяваш с норми и закони, в бягството от самоуправлението, тоест от свободата. „На българина не му пука дали e свободен. Това, което праща французите срещу Бастилията, у българина не го търсете”, казва доц. Паунов и обобщава: "Ценностите са и следствие, и причина за това, което ни заобикаля".

Най-големите песимисти живеят в Кипър

Въпреки по-скоро омърлушения ценностен образ, дълбоко в себе си българинът се стреми към постижения. И това е една от малкото добри новини за бъдещето на българските ценности. Обнадеждаващо е и заключението, според което българите са най-големите оптимисти в Европа. На другия полюс в това отношение са гражданите на Кипър.

Автор: Антоанета Ненкова, Редактор: Д. Попова-Витцел