Шумният срещу "тихия" фронт

Коментар на Георги Папакочев:

В началото на месеца министърът на външните работи Николай Младенов публично даде дума, че до 14 март държавният глава Първанов ще получи предложенията на дипломатическото ведомство за нови дипломати, които да заменят досегашните сътрудници на ДС, работещи в българските посолства в чужбина. До момента това не се е случило, но само два дни след посочения срок Комисията по досиетата освети нови 75 агенти, служители на Външно, от които 29 все още са на щат в министерството.

Дори двама кандидати за консули, които вече бяха преминали през „ситото” на набързо организирания конкурс и се готвеха за финални интервюта с външния министър, имат агентурни псевдоними, съответно „Берков” и „Алекс”, и едва ли следва да представляват държавата в Мюнхен и в някой от големите градове на САЩ.

Междувременно в печата се появи версия, че външнополитическото ведомство щяло да бъде преструктурирано генерално с цел „естественото” отпадане от неговия състав на всички сътрудници на комунистическите тайни служби. Това щяло да се случи след промяна на устройствения правилник, която щяла да бъде разгледана от правителството до няколко дни.

Мъртва хватка

Междувременно шефът на предизборния щаб на ГЕРБ, вицепремиер и вътрешен министър Цветанов успя да внесе кампаниен елемент в проблема. Той обеща, че след спечелването на президентския вот тази есен от ГЕРБ, страницата с дипломатите-ченгета ще бъде окончателно затворена - и прехвърли за пореден път отговорността за блокирането на процеса върху сегашния държавен глава.

След като заяви, че не приема предложенията на правителството и решението на парламента по темата, въпросният сегашен държавен глава с агентурен псевдоним „Гоце” поясни в отговор на въпрос на австрийски журналист във Виена, че добрите отзиви за българските посланици били най-важният критерий за работата им в чужбина и че той бил чувал добри неща за тях във всички посетени от него членки на ЕС.

Така изразената позиция по същество потвърждава капитулантските думи на вицепремиера Цветанов, че сериозни дипломатически рокади ще бъдат невъзможни преди появата на следващия държавен глава, както и че напускащият тази есен сградата на „Дондуков” 2 Първанов ще остане докрай лоялен защитник на колегите си от комунистическите тайни служби в дипломатическия корпус.

Стрелба със заглушител

С което класическият омагьосан кръг по проблема с ДС и нейното неизменно присъствие в живота на българина, кръг в който посткомунистическата държава съзнателно е въртяна през последните две десетилетия, отново се затваря до неясните бъдещи резултати от президентските избори и събитията, които е възможно да последват след тях.

От 1989-та досега политическата практика в страната недвусмислено сочи, че победите на „тихия” фронт са били много повече и по-категорични от „шумните” временни успехи на политическия фронт. На този етап, уви, отново липсват признаци за предстоящи и съществени промени. Просто все още мощното и влиятелно ДС-братство едва ли ще ги допусне.

Автор: Георги Папакочев, Редактор: Александър Андреев