Шоу ли е политиката или да?

“Янев гони депутата Тагарински от парламента, дава го на съд.” Из първа страница на в. “Стандарт”

Толкоз разправия и патардия за едно само напускане на парламентарна група не помня да е било… Догадки, обявяване за национално издирване, бдение пред дома от съпартийци, закани, разплитане на схеми, телефонни разговори с включен микрофон за пред журналисти, намеса на премиера, изчезване поради семейно тържество - за да спра изброяването на безумните акции, ще кажа, че се очаква пускане на димки, отколешен специалитет на Янев.

Падането на задръжки и акцизи

Сега - сериозно, какъвто би трябвало да е публичният политически разговор. Но у дома той тече като махленска свада, трапезни интриги и закачки и хвалипръцковщина в по-едър или по-дребен формат. Изглежда всички задръжки са паднали, премахнат е акцизът върху отговорното поведение и предпразничното управленско и парламентарно риалити шоу може да се разгърне с пълна сила.

Съгласни ли сме ние, българските граждани, с всевъзможните неуважителни спрямо нас поведенчески жестове и словесни изхвърляния на политическата върхушка? Дори да извадим случващото се и изговореното от контекста на настоящата криза, то пак звучи като обидна плесница, зашлевена на целокупния електорат.

Има граници на възпитанието, които изключват изваждането на мръсно партийно бельо, изискват известна сдържаност и разум. Солидарността с избирателите предполага, че центърът на обществената тревожност не може да бъде само и единствено Яне Янев и прилежащата му партия, а напускането на Тагарински не е тема, с която денонощно да бъдем облъчвани. Център на обществената тревожност може да бъде открит в Крумовград или Ямбол, където поради безхаберие и престъпна небрежност на възрастните са убити четири деца.

Степенуване на тревожността

Център на обществената тревожност е все недоизкусурената здравно-осигурителна система в страната. Поредните предстоящи реформи, поредният неподписан рамков договор, бойкотът на БЛС, чийто председател буквално до онзи ден бе днешният здравен министър, са въпроси в пъти по-същностни от съществуващо-несъществуващата парламентарна група на РЗС.

Българската армия, изправена пред фалит, чудовищните премии, които си раздават магистратите в неработещата съдебна система, ступорът в полицията, хаосът в социалните плащания, отсъствието на политика в областта на културата, зациклянето в образованието не са вече и обикновени центрове, а направо епицентрове на тревожност. Казах образование и се сетих да честитя днешния празник на студентите. Много съм любопитна колко от тях изобщо знаят кои са Янев и Тагарински.