Нов парламент – нов късмет

Докато нетърпеливо чакаме да видим дали този път надеждите ще се оправдаят, не ни остава нищо друго освен да гадаем. Един от възможните методи е сравнението с миналото. Вероятно мнозина, отвратени от миналото и оптимисти за бъдещето, ще възприемат като добър знак факта, който установих през миналата политическа седмица. Тя ни донесе по мои сметки около 120 новости и само няколко прилики с други подобни ситуации.

Кои са новостите?

Най-напред за първи път българският парламент си има за председател жена, което несъмнено е заслуга на най-мъжествения български политик, споделил, че предпочита да работи с жени. Понеже вече сме част от Европа, тук, като важна и за нас новост е, бих добавил, че Европейският парламент за първи път си има председател от бившия комунистически блок. Двамата председатели бяха избрани в един и същи ден, с което приликите между тях свършват във всяко едно отношение.

Към тези две новости трябва категорично да добавим още 115. Точно толкова са депутатите от ГЕРБ, които са чисто нови за парламентарното поприще. Впрочем, към тях с чиста съвест можем да добавим и 116-тия, който вече е бил депутат, но в съвсем различна роля. Тъй или иначе в парламента никога не е имало толкова много пълни новобранци. Някои твърдят, че липсата на какъвто и да е опит крие рискове. Според други обратно – трябва да се започва "на чисто". Макар че и тогава стават грешки. Засега е открита една – "самоотзования" рапър от Бургас.

Несъществени прилики с миналото

Тук някъде, впрочем, неусетно минаваме към приликите с минали времена, които, както стана дума, слава богу, са доста по-малко. Първо, както вече се е случвало, депутатите от най-голямата парламентарна група до онзи ден не се познаваха помежду си. Повечето от тях тия дни се запознаха и със своя лидер, който пък, както също се е случвало, по един царствен начин не се кандидатира за депутат.

Неговите препоръки и изисквания към депутатите са същите – да си мълчат, да са дисциплинирани и да помнят за какво са избрани. Онова, за което били избрани, засега звучи красиво и решително, но познато и по традиция твърде общо – ще се оправя икономиката, ще се спира корупцията, ще се следва европейският път, ще се разследват предишните управляващи. Предишните пък, изнесли се вкупом в парламента, както винаги обещават да бъдат конструктивна опозиция и настояват за приемственост, с надеждата по стара традиция приказките за разследване да отшумят с времето.

Както е редно, с най-голямо настървение и този път мнозинството се хвърля срещу вечния недъг на българския парламентаризъм - гласуването с чужди карти. Отново ще се изкоренява и друго неизкоренимо досега явление – т.н. "политическо номадство". За целта новите депутати подписаха и специални декларации, с които морално се задължиха да не го правят. За някои това означава да не го правят повече, защото, както се оказа, вече са мигрирали из политическия спектър и то не по веднъж. Но, какво да се прави, като понякога желанието за промяна е по-силно от морала.

Вяра в бъдещето

И този път, естествено, отново беше направена типичната заявка за "нов тип управление". Новостта му засега остава донякъде неизбистрена – хем няма да е коалиционно, а самостоятелно управление на малцинството, хем ще разчита на голямо мнозинство.

Някои оправдават надеждите си, като го наричат "реформаторско мнозинство". Други, с очевидно желание да се включат, възторжено говорят за "генерална промяна" – игра на думи във възхвала на генерала от резерва и бъдещ премиер. Докога ще е мнозинство, дали ще е реформаторско и дали всичко няма да се окаже игра на думи ще видим. Като цяло обаче новото напира и няколко несъществени прилики с миналото не бива да смущават вярата в бъдещето.