Шист или не-шист

В края на 1990-те години тексаският петролен магнат Джордж Митчъл разработва достъпен начин за извличане на природен газ от шистови скали и други геоложки образувания. Методът "хидравлично разбиване" (фракинг) включва взривяването им с вода, пясък и химикали. Оттогава насам американската индустрия е направила 20 000 подобни сондажа.

През юни Международната агенция по енергетика публикува доклад, според който фракингът е необходим: "При сегашното ниво на добив, Америка има запаси от газ за повече от век, като половината от тях са в шистови образувания. Методът би трябвало да се разпростани и в Китай, Аржентина, Австралия и Европа", четем в доклада.

Ритва Вестендорф-Лахуз е говорителка на енергийния концерн "Ексон Мобил" в Хановер. Тя казва: "Фракингът е изпитан и доказал качествата си метод, който се използва в Германия от близо 50 години." Концернът използва метода и при конвенционалния добив и по този начин увеличава производителността си. От началото на 1990-те години "Ексон Мобил" прилага фракинг и в долносаксонския град Зьолинген. Днес "Ексон Мобил" има намерения да добива шистов газ и в провинция Северен Рейн-Вестфалия.

Съпротива на много места

Икономистът Мартин Кнепер научава от вестниците, че и в родния му град Хам ще се правят неконвенционални сондажи. Новооснованата фирма ХамГаз има намерения да сондира в околностите на града, където има залежи на природен газ. "Видях в интернет, че в САЩ от години правят такива сондажи с огромна вреда за околната среда. В земята са впръскват хиляди литри химикали, които разчупват шистовите образувания. Така метанът попада в подпочвените води, които са отровени в обширни региони на САЩ. Много рискована история", заключава Мартин. В град Хам възникна и гражданска инициатива, която се бори срещу добива на шистов газ. Също и в Северен Рейн-Вестфалия и в Долна Саксония бяха създадени подобни граждански сдружения. 

Противниците на фракинга имат основателни причини за безпокойство. Добивът на шистов газ изразходва огромно количество енергия и вода, а и може да предизвика замърсяване на околната среда, например чрез замърсяване на водоносните хоризонти с метан или течности, използвани при фракинга. Връщайки се нагоре по шахтите на сондажа, използваните при фракинга течности могат да проникнат в подпочвените води. Някои се опасяват, че фракингът може да предизвика и земетресения, особено след като в Америка бяха регистрирани около 50 слаби труса в подобни местности.

Както е известно, водата и пясъкът не се смесват добре. Затова при фракинга се използва цяла гама химически субстанции. От " Ексон Мобил" твърдят, че  техният дял е относително нисък (от 0,2 до 5%) и че общото количество течности нито застрашава околната среда, нито е отровно. Говорителката на "Ексон Мобил" уверява още, че концернът много внимателно следи за това в подпочвените води да не попадат химикали: "На нивото на водоносните слоеве сондажът се укрепва с пръстени от стомана и бетон. Тоест питейната вода не е застрашена", казва тя.

Рискът е управляем

Еколозите са на друго мнение. Според тях рисковете от фракинга са непредвидими. След известно време могат например да настъпят размествания на земните пластове, да се появят пукнатини в стоманобетонните конструкции. Гражданските инициативи в Германия са категорично против използването на фракинг за добив на природен газ.

В момента учените проучват, при какви условия добивът на шистов газ би бил безопасен. Те твърдят, че рисковете могат да бъдат управлявани. Ако се предотврати изтичането и възпламеняването на газ, емисиите от метан могат да бъдат ограничени до приемливи нива, а рисковете от земни трусове - ограничени чрез внимателно наблюдение. По преценка на Международната агенция по енергетика подобни мерки ще увеличат разходите за сондажите с около седем процента. Но това е цена, която трябва да бъде платена заради защитата на околната среда.

Общото преориентиране към природен газ обаче няма да намали вредните емисии до нива, нужни да се избегне висок риск от сериозни климатични промени. За тази цел са необходими много по-радикални политически мерки за насърчаване на възобновяемите енергийни източници и други чисти технологии. И то на общоевропейско ниво.

Автор: Б. Остерат, К. Цанев, Редактор: Б. Узунова