Украинската "Революция на достойнството"

1989 година беше година на промени в Европа. В Германия падна Берлинската стена, а смелите граждани в тогавашните социалистически страни, като се започне от Талин и Варшава та до Букурещ и София, се освободиха от съветското опекунство. Днес, 25 години по-късно, все още има хора в Европа, които са принудени да се борят за свобода и демокрация. Преди точно една година въстанаха хората на украинския Майдан срещу една авторитарна и корумпирана власт. Месеци наред стотици хиляди украинци протестираха на площад "Независимост" в Киев и в други украински градове - напук на студа и на все по-бруталното държавно насилие. Накрая дойде и промяната. Властимащите капитулираха и избягаха в Русия, която поддържаше режима и която и до днес смята протестите за държавен преврат. Хората в Украйна обаче говорят за своя "Революция на достойнството", защото не искат повече да бъдат унижавани и грабени от една деспотична система. Тази битка далеч не е спечелена, макар че от самото й начало Кремъл е загрижен за намаляващото си влияние над Украйна, също както и за собствената си власт.

Масово движение срещу един насилнически режим

Бившият президент Виктор Янукович предизвика протестите, когато под натиска на Москва, на 21 ноември 2013 година блокира планираното Споразумение за асоцииране на Украйна с ЕС. При това неговото правителство дълго беше преговаряло за това споразумение. "Отиваме на Майдан! Кой идва с нас?", постваха в социалните мрежи разочаровани граждани. Протестът бързо се превърна в масово движение, в което се включиха хора от всички социални слове. И колкото по-мощно ставаше протестното движение, толкова по-брутално реагираше режимът. В протестите участваха и националистически и екстремистки групи. Но на последвалите президентски и парламентарни избори победата извоюваха демократичните и реформаторски сили. Украинците казаха "не" на радикализма, включително и на руския. И всичко това в състояние на война, наложена им от Русия.

Олигарсите продължават да дърпат конците

Украинците се възползваха от правото си на самоопределение по доста впечатляващ начин. Но "Революцията на достойнството" още не е приключила. По демократичен начин изборите легитимираха смяната на властта, но исканията на обширни части от обществото далеч не са изпълнени. Както и преди, същинската сила в Украйна са олигарсите, свръхбогатите бизнесмени, които от години контролират страната. Те са представени и в новия парламент. Дори и оспорвани политици от времето на Янукович, които допреди няколко месеца искаха да орежат крилата на демократичното движение с драконовски закони, също участват във властта.

Въпреки това има поводи за надежда. Тя е свързана преди всичко с представителите на протестното движение от украинския Майдан. Мнозина от тях успяха да влязат в парламента и могат да внесат свеж полъх в политиката - заедно със старите сили те трябва да се погрижат за прокарване на така чаканите реформи.

Битката още не е спечелена

Предстои да се извоюва независимостта на правосъдието, да се утвърди демократичен контрол над всемогъщата досега милиция и да се поведе сериозна борба срещу корупцията. Трябва да се сложи спирачка и на възможността политическите елити да се обогатяват както досега. Едва тогава ще бъдат изпълнени основните искания на Евромайдан. Едва тогава хората в Украйна ще живеят достойно и ще могат да отпразнуват своята "Революция на достойнството". Голямата заплаха за Украйна си остава Русия. Кремъл използва всички възможни средства, за да предотврати създаването на свободна Украйна. Анексията на Крим и войната в Донбас дестабилизират страната политически, икономически и военно. С право украинците смятат руските действия срещу страната им за агресия. 25 години след края на съветското подтисничество над Източна Европа, един народ в Европа се бори за своето право на самоопределение. И тук не става дума само за разпределянето на зони на влияние, а и за човешко достойнство.