Украинците с вяра и упование
15 юни 2014С активната си позиция по време на протестите на площад "Независимост" в Киев украинската църква си спечели допълнително доверие сред населението. Нейни представители вдъхваха кураж на демонстрантите от началото на протестите през декември 2013 до падането на режима през февруари тази година. Духовниците останаха сред протестиращите и когато полицейски части се опитваха да разчистят площада. Сега обаче църквата изглежда безсилна срещу ескалацията на насилето в Източна Украйна и не се наема с посредническа роля между бунтовниците и властите в Киев.
Украинците имат славата на един от най-религиозните народи в днешна Европа. Покрай събитията през последните месеци църквата успя допълнително да увеличи популярността си сред населението, казва социологът Андрий Биченко от Центъра "Разумков" в Киев. "Кризата накара много хора да потърсят спасение в Бога, тъй като не виждаха друг път за себе си", казва той. Актуално изследване сочи, че 3/4 от украинските граждани се смятат за вярващи. През 2013 година те са били с 10 процента по-малко. Това дава основание на Биченко да твърди, че църквата е единствената институция в Украйна с положителен образ в обществото. Почти две трети от украинците се доверяват на църквата, допълва социологът. Също толкова са и хората, които вярват, че църквата има важна роля в обществото. Затова и много украници очакват, че тя ще даде своя принос за възстановяването на мира в страната.
70% от украинците са православни християни
В страната съществуват две големи православни църкви - едната е подчинена на руския патриарх, а другата се управлява от Киев. Като теология двете не се различават, но от години водят битка за повече влияние в страната. Седемдесет процента от украинците са православни християни. Само в западните области на страната най-силна е украинската гръцка католическа църква, подчинена пряко на Ватикана. Тя възниква през 16-ти век, когато Украйна е част от католическото полско-литовско царство.
През 1946 година комунистите забраняват католическото вероизповедание в Украйна и се опитват да го интегрират в православната църква. Почти половин век по-късно, когато през 1989 г. то излиза от нелегалност, започва война за църковните имоти. Още от 19 век гръцката католическа църква определя самосъзнанието на хората в Западна Украйна и играе важна роля при основаването на независимата украинска държава през 1991 година. Украинската патриаршия възниква едва през 1992 година след като Московският патриарх отказва да признае автокефалност (самостоятелност) на Украинската православна църква.
От страх да не отблъсне вярващите в Украйна, близкият до Кремъл руски патриарх Кирил се опитва да се държи на дистанция от президента Владимир Путин. Кирил не само не сподели еуфорията на Путин от анексирането на Крим, но и реши засега да остави Кримската епархия в лоното на украинската църква. "Загубата на украинската църква би била пагубна за Московския патриарх, защото Киев е люлката на руското провославие", казва експертът по църковна история Андри Михалейко. Той посочва, че 30% от енориите на Руската православна църква се намират именно на територията на Украйна. Затова и вярната на Москва православна църква днес изглежда "почти про-украинска", казва още експертът.
Съпротива в лоното на църквата
През септември 2013 година ръководителите на основните вероизповедания в Украйна подкрепиха сближаването на бившата съветска република с ЕС. В съвместно послание те се обявиха за това, Украйна да стане част от "общността на свободните европейски народи". Миналата зима всички вероизповедания застанаха зад народното движение "Евро-Майдан" и се обявиха в подкрепа на човешките права, гражданските свободи и срещу корупцията и произвола в страната. По време на протестите в центъра на Киев имаше и палатки за молитва, а от трибуната духовници провеждаха религиозни служби.
По този повод Ралф Хаска от Германската протестантска църковна общност "Св. Екатерина" в Киев казва, че вижда паралели със събитията от 1989 година в ГДР: "Църквите дадоха простор за действията на демонстрантите и подкрепиха техния справедлив протест", казва той.