Тръмп, предшествениците му и медийните "лъжи"

Томас Джеферсън: "Вече не може да се вярва на това, което четем във вестника"

Наскоро Доналд Тръмп цитира това прочуто изречение на Томас Джеферсън и обобщи, че много велики президенти са се борили срещу медиите и техните „лъжи”. Но третият президент на САЩ Томас Джеферсън е всъщност един от най-пламенните защитници на свободата на печата. През 1787 година Джеферсън пише, че според него е по-добре да имаме „вестници без правителство, отколкото правителство без вестници”. По-късно той казва, че печатът е „алармената камбана на обществото”. Съвременникът на Джеферсън, „бащата на американската конституция” Джеймс Медисън, дори вписва свободата на печата сред основните граждански права.

Изречението на Джеферсън, на което се позовава Тръмп, е свързано с двупартийната система, която възниква в САЩ по време на неговото президентство. Историкът Норберт Финч обяснява отрицателното отношение на Джеферсън към вестниците, възникнало на този по-късен етап, с факта, че „печатните издания постепенно се ориентирали към едната или другата партия”. Вестниците, симпатизиращи на по-скоро консервативните федералисти, се отнасяли критично към Джеферсън, поради което той се опитал да им противостои чрез своята „партийна преса”. Въпреки това обаче Томас Джеферсън защитава свободата на печата до самата си смърт.

Ейбрахам Линкълн: "Общественото мнение е всичко"

16-ият президент на САЩ Ейбрахам Линкълн добре разбира колко могъщ инструмент са медиите - и се опитва да ги използва за своите си цели. През 1859 година той дори стига дотам, че по време на предизборната си кампания изкупува немскоезичния вестник „Илинойс Анцайгер”, за да си подсигури гласовете на германските преселници.

Американският историк Харълд Холзър твърди, че „никой друг президент на САЩ” не е манипулирал вестниците така, както Линкълн. Журналистите, които му симпатизирали, получавали от него ексклузивни информации и дори правителствени постове, а някои от враждебно настроените вестникари се озовавали в затвора. Единствено с помощта на пресата Линкълн в крайна сметка успява да прокара прочутия си документ за освобождаването на робите. „В наше време и в тази страна общественото мнение е всичко. Когато имаш подкрепата му, нищо не може да се провали. Срещу него обаче нищо не може да успее”, са думи именно на Линкълн.

Джон Ф. Кенеди: "Безценно оръжие"

Джон Ф. Кенеди признава пред журналисти, че не му е приятно да чете лоши неща за себе си. Въпреки това пресата според него е „безценно оръжие за президентството, тъй като контролира случващото се в правителството”.

За Кенеди е известно, че като обсебен четял вестници. Той е първият президент, който използва младата тогава телевизия, за да общува с населението. Първата му пресконференция се гледа от цели 65 милиона души.

Ричард Никсън: "Пресата е враг"

Много преди туитовете на Тръмп друг един обитател на Белия дом определя печата като „враг”. Разликата е само, че Ричард Никсън го прави не публично, а в телефонен разговор с Хенри Кисинджър. Отношенията на Никсън с медиите последователно се влошават с напредването на мандата му и достигат до истинска криза с аферата „Уотъргейт”.

През 1973 година репортерите Карл Бърнстейн и Боб Удуърд публикуват във „Вашингтон пост” информацията, че по нареждане на хора от екипа на Никсън е бил извършен взлом в главната квартира на демократите във вашингтонския хотел „Уотъргейт”. Репортерите съобщават, че при това проникване са били инсталирани и „бръмбари” за подслушване. В крайна сметка Бърнстейн и Удуърд получават „Пулицър”, а Никсън е принуден да подаде оставка.

Роналд Рейгън: "Всеки президент се опитва да използва пресата в своя изгода"

Като бивш актьор президентът Роналд Рейгън е майстор на инсценировките и бързо се превръща в любимец на американците. Историкът Норберт Финч твърди, че Рейгън довежда по перфектност системата, изградена още при Никсън. Нейна цел е президентът да бъде предпазен от всякакви спонтанни контакти с репортери. „Телевизионните изяви на Рейгън се подготвят много внимателно, зад него винаги има американски знамена, а в аудиторията присъстват само добронамерени журналисти”, обяснява Финч.

Всеки президент, казва Рейгън към края на мандата си, „използва пресата в своя изгода и избягва ситуации, които биха могли да се окажат неблагоприятни за него”. Рейгън е на мнение, че медиите могат сами да се грижат за себе си, тъй че, съответно, „и президентът има право да се грижи за себе си”.

Барак Обама: "Винаги сме преследвали една и съща цел"

Като президент Барак Обама разполага с уникално голям брой канали, по които да общува с избирателите: Туитър, Фейсбук, Инстаграм, Ютюб, Снапчат. Той участва в телевизионни токшоута и дава интервюта на звезди в Ютюб, като по този начин печели симпатиите на младите хора. До края на втория си мандат Обама умело свири на клавиатурата на социалните мрежи. Взаимоотношенията му с традиционните медии обаче са по-сложни. Един анализ на Асошиейтед прес от 2015 година показва, че никога дотогава правителствени документи не са се появявали толкова цензурирани в медиите, а достъпът до публична информация никога не е бил толкова ограничаван.

Много журналисти и неправителствени организации периодически призовават администрацията на Обама към повече прозрачност. В края на мандата си той самият признава, че понякога е имал разногласия с медиите: „Но винаги сме преследвали една и съща цел: публичната дискусия да се гради върху истината”.

Доналд Тръмп: "Врагът на американския народ"

45-ият президент на САЩ е във война с медиите - и това дори е много меко казано. Тръмп предпочита „да говори пряко с американския народ”. Според него пресата изцяло е излязла от контрол и изобщо не пише истината. Той самият многократно излиза пред публиката с неверни твърдения, но въпреки това по Туитър непрекъснато повтаря, че медиите били лъжливи и разпространявали „фалшиви новини”.

Дали Тръмп е уникален в това отношение? И да, и не, казва историкът Норберт Финч: „Няма нищо ново в това да заобикаляш медиите, да събираш наоколо си кръг от избрани журналисти и да подаваш информацията селективно”. Това е стандартното поведение на Белия дом още от времето на Никсън, казва още историкът. Новото е, че Тръмп публично обявява медиите за свой враг. Което обаче е обяснимо, добавя Финч: „Това е ключов елемент от общата му стратегия да се представя като аутсайдер”.