А ако Тръмп преследва таен план?

Какво отговаря президентът на САЩ Доналд Тръмп, когато го критикуват заради декрета, забраняващ влизането на хора от седем мюсюлмански страни? Ами казва, че забраната не е насочена срещу определена религиозна група. А как гледа на НАТО? В очите на Тръмп Алиансът е ту „излишен”, ту пък има „фундаментално значение”. За изтезанията президентът също невинаги е съгласен със собственото си мнение. „Абсолютно. Усещам, че функционира”, заяви Тръмп миналия четвъртък. А преди няколко месеца каза пред „Ню Йорк Таймс”, че изтезанията не дават ефекта, който мнозина очакват - с няколко цигари и две-три питиета се получавали по-добри резултати.

Кои от тези изказвания отразяват действителните възгледи на Тръмп? На кои да вярваме? И още въпроси: защо новият американски президент се опитва да обори факта (доказан със снимков материал), че на неговата клетва присъстваха по-малко хора, отколкото на първата клетва на Обама? И как да тълкуваме многократните му реплики, поставящи под съмнение част от изборните резултати?

Тръмп и "алтернативните факти"

Един от най-популярните отговори на всички тези въпроси гласи: човекът е просто егоман и нарцис. Този отговор буди тревога, защото означава, че най-могъщият човек на света, който има пряк достъп до ядрените арсенали, всъщност е психически болен. Да не говорим, че на въпросите може да се даде и друг, още по-тревожен отговор: ами ако тази привидна налудничавост всъщност прикрива определен план? Ами ако допуснем, че вече крилатата фраза на президентската съветничка Келиан Конуей за така наречените „алтернативни факти” не е била просто спонтанен опит за измъкване, а именно част от цялостен план?

Нека вземем един друг цитат: „Войната е мир; свободата е робство; незнанието е сила”. Не, това не са думи на Тръмп. Цитатът е от един роман, публикуван преди почти 70 години, който в момента оглавява листата с бестселъри на Амазон: „1984” от Джордж Оруел, в който се разказва за една тоталитарна държава, следяща гражданите си. Тъкмо този цитат показва защо книгата отново се радва на масов интерес. Когато систематично размиваш границата между лъжа и истина, политическата дискусия неизбежно ще се препъне във въпроса: в какво общество искаме да живеем?

Китайският мислител Конфуций го отбелязва още през 5 век пр. Хр. Той казва приблизително следното: Ако думите не са верни, тогава казаното не отговаря на мисленото. Когато това, което се казва, не е вярно, тогава и делата са неправилни. А когато делата не вървят, тогава се развращават нравите и изкуствата. Ето защо трябва да се внимава думите да са верни.

Тръмп обаче полага всички усилия думите да не са верни. И непрекъснато си противоречи. Той поставя под съмнение очевидни неща и нахлузва намордници на редица правителствени служби. В дългосрочен план това е много по-опасно от всичките му оповестени намерения. Защото винаги може да се спори примерно по въпроса дали изолационистката стопанска политика в крайна сметка не е по-ефикасна и дори по-социална от глобализираната. Да, може да се спори - стига обаче двете страни да признават наличието на едни и същи факти.

Походът срещу истината

Ако тези основи на комуникацията са разрушени, тогава всякакви аргументи губят тежест. А това означава край на демократичния спор в търсене на най-доброто решение. По примера на тоталитаризма от романа на Оруел, Тръмп и неговите съратници са решили да съсекат самия корен на свободното общество. Показва го и отношението им към медиите. Президентът и неговата кохорта обвиняват медиите в разпространяване на лъжи и фалшиви новини и така ги превръщат от посредник в действащо лице на бойното поле, където се води гражданската война на думите.

Тръмп не е сам в този свой поход срещу истината. Наскоро германският политик от крайнодясната партия „Алтернатива за Германия” Георг Падзерски коментира по следния начин информацията, че чужденците в Германия не извършват много повече престъпления от самите германци: „Възприятието - това е реалността”. Според него ставало дума не само за сухата статистика, но и за онова, което „чувства нормалният гражданин”. От всичко това излиза, че полицията ще започне да арестува хора, за които някой „нормален гражданин” има чувството, че може би са извършили престъпления. И така отново попадаме в „1984”…