Трите кита и Реформаторите

Сглобената като часовник – внимателно и трудно – коалиция, която ще ни управлява за един неясен период от време, вече почти окомплектова изпълнителната власт. За около седмица галерията бе попълнена със заместник-министри, директори, съветници. Някои от лицaта са нови в секторите си, други - печално нашумели, трети – опитни професионалисти. В някои места пробива и старият принцип: роднина, милиционер... Какъв е алгоритъмът, как и кой ще носи отговорността за действията на правителството, бързо се изяснява. Макар че в края на играта понякога нещата се обръщат.

Къде са парите?

На първо място е енергетиката - като финансов ресурс, лобита и интереси (местни и геополитически). С новото правителство тя получи автономно министерство, оглавявано от представители на ГЕРБ. Техни са и министерствата на финансите, на туризма, на регионалното развитие, земеделието.

Ръководството в последния сектор, който всяка година получава колосален ресурс от европейските фондове и държавния бюджет, е добре познато. Има категоричен опит в управлението, на който се гледа като цяло с добро око в сектора. Дори и да не реформират съществено, а това зависи от политическата воля зад тях, едва ли ще навредят. Затова можем да прогнозираме, че европейските субсидии за земеделието няма да бъдат загубени поради лошо менажиране или контрол. Ако, разбира се, не станем свидетели на нови скандали заради популярните начини на злоупотреба в сектора.

Според в. “Капитал", трите кита или тежести, които дърпат България към дъното, са съдебната, образователната и здравната реформи. И трите днес лежат на плещите на Реформаторския блок (РБ).

Имат ли Реформаторите компас?

С неблагодарното министерство на образованието се е наел проф. Тодор Танев, доктор по политология, от гражданската квота на РБ. Като баща на три деца, той познавал недъзите на образователната система. “Училищното образование ми е най-много на сърце и най-много трябва да бъде бутнато”, каза министърът пред БНТ. В свое по-старо интервю той отбелязва: “Когато човек е в една гора и няма компас, най-правилната стратегия е да кара направо. Винаги ще излезе от гората. А не да върти, защото тогава може да остане в нея.”

В ориентирането ще му помагат утвърдени и дългогодишни началници в сектора, които добре познават проблемите му. Доколко искат и могат да го реформират обаче е под въпрос, тъй като те са част от статуквото.

Бремето - здравеопазване

То е в ръцете на д-р Петър Москов от ДСБ, част от реформаторите. Все още не сме чули ясно какви ще са първите му стъпки за рестарт на системата, тъй като медиите го питат, а и той охотно им отговаря на тема единството на РБ. Образованото и традиционно недоволстващо лекарско съсловие трудно се управлява - в това успяха да се убедят мнозина министри преди Москов. Сега той изглежда настроен за сериозни промени, които да са в интерес на всички. Остава да видим как и какво ще постигне. Достъпът до качествено здравеопазване е национална мечта.

Радикален в изказа, новият министър ще трябва да докаже, че е решителен и последователен и в действията си. А също и че може да печели съюзници, без които системата ще го победи - точно както предшествениците му.

Съдебната власт - най-костеливият орех

"Или ще започна реформата, или ще напусна", категоричен е министърът на правосъдието Христо Иванов пред “Медиапул”. Той говори за еволюционен модел на промяна, защото “реформата в съдебната власт е пълна със сложности, ако искаме да съхраним нейната независимост”. Иванов, който бе министър и в служебното правителство, определя като приоритет работата по актуализираната Стратегия за съдебна реформа, която трябва да бъде финализирана от правителството и НС до средата на декември. Тя ще е ясен политически сигнал от София към Брюксел относно волята за промени. “Ако не съберем мнозинство за реформа в съдебната система, ще напуснем правителството”, декларира и Радан Кънев, лидер на ДСБ.

Промените в съдебната власт и правоохранителните органи обаче вървят заедно. Министерството на вътрешните работи е в прерогативите на ГЕРБ. Оттам също обещават реформи.

Преди дни изглеждаше така сякаш Борисов ще остави Реформаторският блок да носи изцяло и докрай отговорността за “непривлекателните” ресори на държавната власт. От партията на Борисов заявиха, че няма да има партийно-квотен принцип в отделните мнистерства. Някои назначения на заместник-министри от ГЕРБ показват, че политическото представителство тук-таме се дверсифицира и че отговрността ще се носи и по вертикала. Само че Борисов е несъмнено талантлив политик, който успява да внуши, че успехите са негови, а провалите - на всички останали.

Реформаторите, както твърдят познавачи на процесите в разпъвания от центробежни сили политически блок, договарят – всеки за себе си – назначения с Борисов при нулева координация помежду си. Това е под повърхността. Отгоре е даже по-зле: размяната на публични реплики по отношение на строго организационни въпроси зачестиха.

Ябълките на раздора

Сред тях е съдбата на Гражданския съвет (ГС) на блока, който, според едни, е призван за морален коректив на отделните партии. Според други, съветът е изчерпал функциите и значението си с влизането на РБ във властта. „При условие че гражданите са заели топли политически места, те самите са прекратили съществуването на този орган“, заявява пред “Преса” главният секретар на СДС Филип Кирев.

Свикването на съюзен конгрес и избор на председател на блока е повод за още пререкания. Кога да се проведе – сега или след старта на реформите, за които реформаторите влязоха във властта. За второто се обявиха от Движение “България на гражданите”. „Дали ще е през януари или февруари - ще го има. Който не желае, значи не е отговорна политическа сила“, казва Радан Кънев. Той окачестви партията на Меглена Кунева като „калпава“. СДС пък отложи проблематичния конгрес за след местните избори, защото “за да изберем ново ръководство, първо трябва да минем пълен цикъл от избори”.

Докато от РБ спорят през медиите, Борисов направи ефектен жест като занесе сам новината в Народното събрание за възстановените плащания от ЕК по оперативна програма “Околна среда” с думите: “Благодарение на вас, благодарение на волята на българските депутати да имаме правителство, да бъдем всички заедно, 800 млн. лева влизат в българската икономика.”

Факторът скорост

Според Брайън Хейс, икономист на правителството, изправило Ирландия на крака, за успешни реформи се нуждаеш от стабилно правителство с пълен мандат, политическа воля, намаляване на дефицита, пълна смяна на надзора на централната банка. Това поне са направили в Ирландия. “И ако правите нещо, правете го бързо - през първата година. Не чакайте!”, подкани Хейс.

Програмната декларация на правителството, с която толкова се гордееше преговорният екип, е пълна с онези отглаголни съществителни, които бързо приспиват четящия, и, вместо надежда за по-добро бъдеще, подхранват жилавия български скепсис: повишаване на качеството, прилагане на иновативни схеми, подобряване на бизнес средата... Добре, но кога и как?

За да получиш подкрепа от обществото, което да търпи в името на позитивната промяна, трябва да му казваш ясно, стъпка по стъпка, какво предстои. Перчене, говорене на едро, партийни междуособици няма да помогнат. Поддръжниците на автентичната десница, които са гласували десетки пъти за посочени от нея кандидати, често напълно несъстоятелни, са се наслушали на оправдания със службите, световната конспирация, Борисов, Царя, международното положение, когато често е ставало дума за лични амбиции и котерийни битки. Публиката е гледала този филм до втръсване. Сега иска нещо ново и смислено.

Да сме добри в скептицизма и да ни се удава недоверието – това е национален спорт. Да си сменим чипа не можем, но софтуера – да. Налага се да вярваме в успеха на новия кабинет – поне през първата година. Даже по-малко от година, защото политическото време тече по-бързо от календарното. Разбира се, в правителството са позиционирани и други партии, а съдбата му със сигурност ще зависи също и от други - видими и невидими фактори. Това също трябва да кажем.