Как ще завърши експериментът ''Борисов 2''
10 ноември 2014Коалиции, заченати трудно и с много компромиси, стартират по правило с нисък рейтинг, посочва в интервю за Дойче Веле социологът Първан Симеонов. Два са според него възможните сценарии, които биха позволили на кабинета „Борисов 2” да се задържи сравнително дълго на власт: „При първия сценарий правителството няма да прави нищо съществено, а просто ще търси начини да удължи съществуването си. При втория сценарий, който е далеч по-полезен за България, кабинетът ще се нагърби да свърши черната работа, като стартира множество забатачени от години реформи. При липса на свръхочаквания от страна на обществото това може да се превърне в голям плюс за този кабинет“, отбелязва Сименов.
Без "екзотични" идеи и политики
Сходно мнение застъпва и политологът Даниел Смилов: „Първо трябва да се види как ще заработи форматът “2+1+1”. Едва тогава ще стане ясно дали оглавеното от Борисов ново правителство ще бъде годно да извърши набелязаните реформи. Има две хипотези за това дали реформите ще се случат. Първата е, че правителството няма да ги започне, защото мнозинството е крехко, а и финансите на страната се вложиха рязко след фалита на КТБ. Втората хипотеза е, че точно защото положението не е никак добро, правителството ще се заеме с реформите, които биха му осигурили подкрепа и стабилност“, смята Смилов.
Политологът обръща внимание е на следния факт: „В програмната декларация на новото правителство са спестени някои “екзотични” идеи на Патриотичния фронт, като например разполагането на ракети по границата с Турция, както и проруските искания на АБВ в подкрепа на енергийните проекти на Кремъл в България. Явно е бил направен взаимно приемлив компромис, благодарение на който тези идеи не фигурират сред програмните намерения на новото правителство. Но има нещо друго: някои от опасенията на ДПС, свързани с партньорството на управляващите с Патриотичния фронт, не са лишени от основание. И затова правителството трябва да докаже, че няма да допусне ограничаване на правата на малцинствата в името на парламентарната подкрепа на партия от националпопулистки тип“, коментира Смилов.
Накъде от понеделник?
Политологът е на мнение, че първите интервенции на новото правителство несъмнено ще бъдат свързани с най-тежките текущи проблеми, възникнали след фалита на КТБ и заради кризата в енергетиката, чието преодоляване налага повишаване на цените на електроенергията. “Решаването на тези проблеми изисква решителност и деликатност, защото те са потенциален източник на нови протести по подобие на февруарския бунт през 2013 година”, казва Смилов и добавя: „Хубавото е, че новият вицепремиер Румяна Бъчварова ще се заеме с реформите в администрацията. Дори министерският пост на Божидар Лукарски може да бъде оправдан с оглед на необходимостта лидерите на основните партии в Реформаторския блок да са пряко ангажирани с управлението. Сериозни опасения буди обаче документираната среща на новия финансов министър Владислав Горанов с г-н Пеевски. Не виждам логиката, по която човекът, напуснал парламентарната група на ГЕРБ в най-тежкия ѝ момент, бе повторно издигнат от Борисов в управлението на ключово министерство“, отбелязва Смилов.
Първан Симеонов посочва на свой ред, че неговите надежди са свързани с промени и обновления в „Авгиевите обори“ на България - съдебната система, здравеопазването и администрацията. Социологът допуска, че цената на реформите ще бъде платена с ново задлъжняване и/или с помощта на „оздравителни кръвопускания“. „Всяко правителство търпи към даден момент спад на доверието. И дано в България не бъде пропиляно и затрито времето, през което този спад така или иначе ще се случи заради естественото изхабяване на всяко едно правителство“, казва Симеонов.
„Това, което отличава това правителство от всички предишни, е формулата на откритите преговори преди съставянето му, както и прозрачният начин, по който бяха определени приоритетите и министрите. Оттук нататък ще е интересно да видим как управленският манталитет на Бойко Борисов ще се пречупи пред нуждата от продължаване на този диалог“, заключава политологът Даниел Смилов.