Правителство на всякаквите интереси

#КОЙ, ТИМ, СИК, ДПС, национализъм, посткомунизъм, либерализъм – ехото от всички тези думи от вчера отеква в сградата на Министерския съвет. Фалшивата теза, че правителство трябва да има на всяка цена, вкара на „Дондуков“ един невъзможен консорциум, стаен зад миловидното лице на Реформаторския блок и примирения поглед на премиера.

Най-дългосрочната опасност

Най-видимата отровна смес, произведена от новия кабинет, е тази на националпопулизма и либерализма; тя е и тази с най-дългосрочни и опасни последици. „Опасни“, защото е познат само един начин за овладяване на балканския национализъм: убеденото му поставяне извън политическия разговор. В последните пет години обаче в България протича обратният процес – националпопулизмът (в лицето на „Атака“) беше партньорски приет първо от ГЕРБ, после от БСП и ДПС, а сега (този път в лицето на Патриотичния фронт) го приеха и последните активни участници в политическия живот (Реформаторският блок и АБВ). От вчера в България няма нито една политическа сила, за която националпопулизмът да е истински неприемлив. И всички участници в този процес ще трябва да живеят с историческата отговорност за това свое решение.

Вход свободен за икономическите интереси

Твърди се, че кабинетът е толкова шарен, за да избута най-накрая от властта ДПС. Ако оставим настрана самото естество на такъв приоритет, остава едно основателно съмнение: ДПС наистина ли е извън това правителство? Доказателствата са по-скоро в обратна посока.

Първото е в придобилата вече популярност снимка на новия министър на финансите Владислав Горанов, седнал на една маса в заведение със самия Пеевски. Двамата отрекоха да са си говорили за нещо нередно, но много ще е трудно да убедят публиката, че това е точно така. Все пак двамата са започнали почти едновременно кариерата си в държавната администрация, където Горанов попада чрез Министерството на земеделието и горите – сфера, на която ДПС много държи.

Вторият интересен факт е в онези изречения от програмата за управление на кабинета, които се отнасят до дейности, традиционно привличащи ДПС. Например онова, в което се обещава отпускане на държавни средства точно за привлекателна област номер едно: “Структурни промени за управление на туризма и извеждането му като приоритетен отрасъл чрез решителна подкрепа от държавата“.

И ако #КОЙ и ДПС изглеждат заинтересовани в това правителство, без да са преки лица в управлението, то други интереси са видими с просто око още на самата фасада. За министър на спорта, например, беше избран Красен Кралев - варненски бизнесмен, свързван открито с ТИМ (от 2004 г. оглавява футболния клуб „Черно море“). Фирмата на Кралев „МАГ адвертайзинг“ участва с билбордове в първата предизборна кампания на НДСВ през 2001 г., поема рекламното обслужване на Глобул, а по времето на предишното управление на ГЕРБ тази и други фирми на новия министър получават поне 3 милиона лева от парите по европейски фондове за популяризиране на различни европейски програми. Такъв поне е изводът, който Медиапул прави от една справка, публикувана на сайта на Министерския съвет през юли 2013 година. Отделно от това „МАГ Адвертайзинг“ печели 1,5 милиона лева, за да рекламира България в Русия като туристическа дестинация (данните са от Агенцията за обществени поръчки от 2010 г.). Кралев е и съучредител на партия „Новото време“, където е един от четиримата заместник-председатели, наред с Мирослав Севлиевски, Борислав Цеков и Юлиана Дончева.

Недопустими политически компромиси

Към тези щрихи можем да добавим и биографията на самия премиер, който е традиционно представян в печата като фигура на групировката СИК. В първия си мандат Борисов се прочу и с това, че закриля контрабандисти с помощта на тогавашния президент и сегашен политически съюзник Георги Първанов.

Що се отнася до изненадващата (и непоискана, поне публично) подкрепа за правителството от „България без цензура“, които са свързвани с финансиране от КТБ и определени енергийни играчи, това само допълва една вече изградена картина: правителство, за което са направени най-недопустимите от всички възможни политически компроси, само и само да се даде тласък на демафиотизацията и съживяването на публичната среда, но в замяна е получен съвсем друг резултат – укрепване на криминални процеси, гарнирани с доверие към националпопулизма.