Тайните агенти и отровата

Британските власти разследват предимно в една посока: те са открили следи от отровна субстанция и проучват дали бившият руски агент Сергей Скрипал и неговата дъщеря не са станали жертва на отравяне, извършено от руските тайни служби.

По времето, когато е бил офицер на руското военно разузнаване, Сергей Скрипал работел и за британските тайни служби MИ-6, на които издавал руски агенти. Заради това в Русия той е бил осъден на 13 години затвор. При размяна на затворници той е пуснат предсрочно на свобода и получава политическо убежище във Великобритания. Предполага се, че сега може би е станал жертва на акт за отмъщение.

66-годишният Скрипал и дъщеря му Юлия били намерени, изпаднали в безпомощност, в градчето Солсбъри в Южна Англия. Състоянието им в момента продължавало да е "критично". "Ако положението наистина е толкова лошо, както изглежда, явно става дума за ново престъпление, което трябва да се впише в сметката на Русия", заяви вчера (7.03.) британският външен министър Борис Джонсън.

Има обаче и неясни моменти: ако това наистина е атентат, извършен от руснаците, е редно да се попита защо не са атакували Скрипал още докато е бил в руски затвор? А може би този атентат е трябвало да окаже сплашващо въздействие над потенциални предатели? Засега не може да се каже със сигурност, че Скрипал наистина е станал жертва на своите бивши другари от руските тайни служби. Но споменът за предишни подобни атентати подхранва подобни съмнения.

 

Смъртоносната глътка чай

Една-единствена глътка зелен чай без захар се оказва съдбоносна за бившия агент на руските тайни служби ФСБ Александър Литвиненко. През 1999 той заминава тайно за Лондон, преминава на страната на MИ-6 и започва да отправя остри упреци към Кремъл.

На 1 ноември 2006 Литвиненко се среща с бивши свои колеги от руските служби, които му предлагат чаша чай в един хотелски бар. Още през следващата нощ му става лошо, започва да повръща и да страда от остър задух. В болницата състоянието на Литвиненко се влошава още повече. Едва три седмици по-късно - непосредствено преди смъртта му - лекарите успяват да установят, че е бил отровен с радиоактивен полоний 210.

След близо десетгодишни разследвания британското следствие стига до извода, че руският президент Владимир Путин "навярно лично е дал одобрението си" за убийството на своя критик. Категорични доказателства за тази си теза британците обаче не могат да представят.

Отровната цигара

По времето на Студената война тайните служби на Запада и на Изтока усилено експериментират с различни отрови. При едно изслушване на Сената на САЩ през 1975 става дума за един пистолет на ЦРУ, който бил в състояние да изстрелва миниатюрна стрела от замразена отрова. Привърженици на заговорническите теории активно обсъждат дали това или друго подобно оръжие действително е влизало някога в употреба.

Ясно е все пак, че и Западът е планирал различни убийства с отрова. Вашингтон е взимал на прицел обаче предимно вражески настроени владетели, а не предатели от собствените редици. Подобни атентати са били замислени например срещу Патрис Лумумба в Конго или Рафаел Трухильо в Доминиканската република. Една пура, обработена с нервнопаралитичната отрова Ботокс, пък е трябвало да сложи край на земния път на Фидел Кастро. Срещу комунистическия лидер на Куба впрочем са били опитвани какви ли не атентати с най-различни средства - включително и с отровен шоколадово-млечен шейк.

Рицинът, изстрелян от чадъра

Като извадено от филм за Джеймс Бонд пък е оръжието, с което е убит Георги Марков през септември 1978 година. Българският дисидент, живеещ в изгнание в Лондон, усетил как нещо го ужилило по крака, докато преминавал по моста "Ватерло". Три дни по-късно той умира - поразен от миниатюрна сачма, натопена в отровата рицин и изстреляна от оръжие, замаскирано като чадър. И до днес остава неясно кой точно стои зад този атентат. Известно е обаче, че Марков е бил трън в очите на комунистическото ръководство на България.

По времето на Студената война и на германска земя са били извършвани смъртоносни отравяния. В края на 1950-те години човекът на КГБ Богдан Сташински например използвал за убийствата на двама украински националисти нещо като пистолет, с който от непосредствена близост изстрелял отровен цианид в лицето на своите жертви. По-късно Сташински бяга на Запад, където разказал тази история на различни хора. Първоначално обаче никой не искал да повярва, защото тя приличала твърде много на сюжет от долнопробен шпионски трилър.

Нервнопаралитичен газ и ракети

Подобни убийства стават и в наши дни. На летището в столицата на Малайзия Куала Лумпур през февруари 2017 е убит Ким Йон-нам - полубрат на севернокорейския диктатор Ким Чен-ун. Две жени напръскват лицето му с нервнопаралитичния газ VX, който предизвиква смърт чрез задушаване. Американските следователи са убедени, че убийството е станало по поръчка на севернокорейския диктатор, чийто несъщ брат бе изпаднал в немилост.

Не само Северна Корея, но и различни други държави и днес използват подобни методи за убийство на отделни лица без да се стига до съд и присъда. Към тях спадат например Русия, а също САЩ и Израел, които извършват целенасочени атаки срещу предполагаеми терористи. Въпросните атентати с бойни дрони или ракети земя-въздух не са така безшумни като убийствата с отровни ампули, но пък и не предизвикват толкова силен отзвук.

***

Припомняме Ви и нашето видео от 2015 за случая "Литвиненко":
"В Лондон през ноември 2006 година с радиоактивен полоний беше отровен бившият агент на КГБ - британският гражданин Александър Литвиненко. Вдовицата на Литвиненко обвинява Кремъл за смъртта на съпруга си."