Защо крият истината за Марков?

Повече от половината млади българи не знаят нищо за убийството на писателя Георги Марков, а за почти 80 на сто от тях неговите „Задочни репортажи за България”, излъчвани навремето по радио Дойче веле, не означават нищо конкретно - това са данни от наскоро огласеното социологическо проучване на НЦИОМ, направено с подкрепата на Фондация „Конрад Аденауер”, Европейския център за изследвания в Брюксел и Център „Хана Аренд” в София. Дори повече - 35 години след атентата срещу писателя-дисидент големи световни агенции като Ройтерс, АФП и ДПА с изненада цитираха съобщението на Софийската градска прокуратура (СГП), че разследването на убийството на Георги Марков се закрива поради изтичане на срока на давност за подобен вид престъпления, както и поради липса на заподозрян, който да е „задържан, обвинен или обявен за издирване по случая”.

Фактите

Според Любен Марков, братовчед и говорител на семейството на писателя, вече са събрани множество факти, документи и свидетелства, които подкрепят уликата, че не друг, а именно българските тайни служби са организирали убийството. И че то е било извършено от техен човек. Събраните факти на пръв поглед може и да не изглеждат свързани помежду си, но изследователите, които се занимават с казуса, вече са намерили допирните точки между тях. „Не мога да кажа дали тези доказателства са достатъчни за образуването на съдебно дело, но все пак прокуратурата и следствието трябва да дадат някакво обяснение за това какво са работили през всичките тези години и докъде са стигнали”, казва Любен Марков. Той е убеден, че през 1993-1994 година тогавашният първи състав на разследването се е добрал до сърцевината на проблема, след което делото е замразено до пенсионирането на единия от двамата следователи. „Тогава, благодарение на изричните настоявания на нашата фамилия, главният прокурор Филчев, а след него и Велчев, удължиха срока на следствието”, допълва Марков.

Убиецът

Разследващият журналист Христо Христов, който е автор на книгата „Убийте Скитник”, вижда разминаване между официалното заключение на СГП - а именно, че липсвал „заподозрян” за убийството на Марков, и събраните факти по делото. Тези факти се съдържат в разкритията, до които е стигнал първият разследващ екип - става дума за вече покойния следовател Богдан Карайотов и тогавашния зам.-директор на Националната следствена служба ген. Коста Богацевски. Именно те разкриха, че убийството на Марков е осъществено чрез специална операция на 1-во Главно управление на ДС. Двамата следователи стигнаха и до конкретния заподозрян извършител - Франческо Гулино, с псевдоним „Пикадили”, който е бил агент на същото управление на ДС, припомня Христов.

Според разследващия журналист, особено важен е фактът, че този първи екип следователи установява същото, което твърди и бившият шеф на КГБ Олег Калугин през 1991 година - а именно, че българската ДС е получила от КГБ техническа помощ под формата на бързодействаща отрова и уред за нейното изстрелване.

Мълчанието

И все пак: защо за агентите от някогашната ДС продължава да е толкова важно да се сложи точка на случая „Марков”? „Голямото ми желание беше България да няма нищо общо с този атентат, но нямам и капка съмнение за това кой е организирал и извършил убийството”, категоричен е Любен Марков. И още нещо: следователите Карайотов и Богацевски са стигнали до своите заключение не без помощта на хора от системата на ДС. Те едва ли са открили сами досието на агент „Пикадили”. Към него явно са ги насочили хора, работили в тези служби.

„Умишленото протакане на казуса вреди много на България. Тя продължава да мълчи пред света за комунистическите си концлагери, за страшните репресии на тоталитарния режим. Сякаш всичко това не е било! Аз и нашата фамилия настояваме истината за Георги Марков, каквато и да е тя, да излезе на бял свят. Защо бягат, защо я тъпчат, защо я крият тази истина? Така те убиват отново и отново Георги”, казва Любен Марков.

Истината да се знае и помни!

Според журналиста Христо Христов, прекратяването на съдебното дирене по случая се дължи на страха на бившите агенти от ДС и наследниците на БКП да не бъдат компрометирани докрай чрез едно силно юридическо заключение по делото. Подобен финал щеше да рефлектира върху обществените настроения и паметта за онзи период, а и щеше да даде еднозначен отговор на въпроса защо през последните 24 години наследниците на БКП и ДС се опитват да пренапишат и изопачат историята. В този контекст беше и тазгодишната „деветосептемврийска” изява на лидера на БСП Сергей Станишев. След като изтъкна за пореден път, че това била „светла дата” за България, а периодът след нея бил „позитивен”, той все пак направи уговорката, че тогава са били допускани и „някои извращения”. „Аз съм твърдо убеден, че едно от тези извращения е политическото убийство на Георги Марков. И тъкмо това следва да се знае и помни”, казва журналистът Христо Христов.

В петък, 27.09.2013, в София ще бъде представен английският вариант на книгата „Убийте Скитник” на разследващия журналист Христо Христов, преведена от британеца Дейвид Мосъп.

Автор: Г. Папакочев; Редактор: Д. Попова-Витцел