Страхът на Европа от Балканите

Ако перифразираме Комунистическия манифест от 1848 година, можем да кажем, че "един призрак броди из Европа - призракът на Балканите". През месец март германската Бундесбанк предупреди за опасността от "балканизация" при глобалното финансово регулиране. Президентът на германското сдружение за външна търговия Антон Бьорнер описва последиците от евентуалния отказ от еврото по следния начин: "Накрая ще настъпи балканизация и маргинализиране на Европа". Бившият шеф на Гугъл Ерик Шмид пък предупреди за опасността от "балаканизация на интернет". Бившият външен министър Йошка Фишер писа преди време в Зюддойче Цайтунг, че "Близкият изток може да се превърне в Балканите на 21-и век. А бившият британски външен министър и генерален секретар на НАТО лорд Джордж Робертсън отбеляза във "Вашингнон пост", че "откъсването на Шотландия може да доведе до ребалканизация в Европа".

Но какво им е толкова лошото на Балканите? Какви са тези Балкани и къде се намират?

Къде започват Балканите?

Известният словенски философ и социален теоретик Славой Жижек се опитва да определи географското местоположение на Балканите и установява, че това е почти невъзможно. За сърбите Балканите започват в Босна и Косово, защото православните сръбски християни векове наред защитават християнството от мюсюлманите. Живеещите на север хървати пък смятат, че Сърбия е входната врата на Балканите, окачествявайки я като деспотична и византийска. Словенците са на мнение, че са "външното предмостие" на демократична Средна Европа и причисляват Хърватия към Балканите. За австрийците и италианците Балканите започват от Словения. За някои германци Австрия също спада към Балканите поради тесните си исторически връзки с тях. Някои северногерманци приписват на баварците известен балкански манталитет. "С други думи, Балканите винаги са другото, чуждото, разположено някъде на югоизток", пише Славой Жижек.

Още по-трудно може да се опише понятието "балканци". Във всеки случай тяхната характеристика е силно негативна, след като още през 1876 година канцлерът Ото фон Бисмарк заявява пред парламента, че "не би пожертвал и един померански гренадир за овцекрадците от Долни Дунав". 11 години по-късно той заявявя, че Балканите изобщо не го интересуват. "За нас приятелството с Русия е много по-важно от това с българите и всичките приятели на България, които живеят тук".

Предразсъдъци или основателен страх?

Днес нещата изглеждат другояче. ЕС и преди всичко Германия се опитват да убедят близкия съюзник на Русия - Сърбия да се включи в санкциите срещу Москва. Белград обаче категорично отказва, позовавайки се на тесните исторически връзки с "руските братя". Само преди няколко дни сръбският политолог Иво Вишкович заяви, че това би било "равнозначно на самоубийство" и без Русия "би поставило Сърбия на колене". Повечето предупреждения за "балканизацията на Европа" разглеждат понятието като разпад на цялото на много малки части. В ЕС щели да съществуват много малки държави, много и различни валути и интернет щял да бъде раздробен на отделни малки сегменти.

Векове наред две големи империи господстват над Балканите. Хабсбургите на Север и османците на Юг. От 19-и век балканските народи се освобождават от окупаторите си и създават национални държави. Границите обаче биват променяни в една или друга посока, тъй като в дългата си история Балканите са разделителната линия между Изтока и Запада, между изостаналия Ориент и напредничавия Запад. На Балканите възниква пъстър килим от националности. Днес бихме назовали това многообразие "мултикултурно богатство".

След кървавите войни, включително през 1990- те години, Балканите се разпадат обаче на много малки държави. Словения, Македония и Косово имат общо население от два милиона души. Населението на Черна гора пък е само 620 000 души. Новите държави на Балканите имат и неуредени сметки помежду си. От гледна точка на Запада, тези страни са изостанали, без функциониращи държавни институции и пазарна икономика. Техните политици са алчни и корумпирани и контролират правосъдието и медиите.

Берлин и Западните Балкани

На тези проблеми е посветена и конференцията за Западните Балкани, която се провежда днес в Берлин под егидата на федералната канцлерка Ангела Меркел и министъра на икономиката Зигмар Габриел. В конференцията участват премиерите, министрите на външните работи, на икономиката и финансите на седемте страни-наследнички на бивша Югославия плюс Албания.

Хърватската културоложка Мария Каталинич, която живее в Берлин, приема "балканците" също така неутрално както и "скандинавците". Във вестник "Нови лист" тя пише: "Ние сме балканци, когато надвишаваме банковия си лимит, когато часове наред пием кафе в работно време, когато не плащаме данъци, бием жените си и експлоатираме работниците. А когато имаме повече молове, отколкото детски градини, нямаме пари за тока, но децета ни имат айфони, тогава сме средноевропейци". Белградският социолог Йован Бакич изобщо не разбира защо Западът гледа на "изостаналите" Балкани от висотата на своята цивилизационна камбанария. "Балканите са конструкция на Запада", казва той. "Един стереотип, възникнал още преди Първата световна война. Европа има своя "скала за Ориента". Източна Европа е ориенталска, Югоизточна Европа - още повече, а арабските държави и Турция - най-вече", казва Йован Бакич.

Още от средата на 19-и век в Румъния се води дискусия относно "балканизацията". Всички са единодушни, че държавните структури на Балканите не са възникнали органично, а са били наложени от Запада. Друга обща характеристика за предимно селското население в региона е вековното подтисничество от Виена и Истанбул. Вследствие на това подтисничество населението в региона изпитва принципно недоверие към държавата. И маменето на държавата се е преврърнало в народен спорт в целия регион. По-късно, по времето на комунизма хората се опитват чрез лавиране и дребни хитрини да посмекчат безобразията и диктатурата.

В България хората гледат на Балканите по същия начин. Почти никоя държава не иска да бъде причислявана към Балканите, защото регионът минава за нецивилизован. Всеки балкански регион претендира за собствена кухня, макар повечето ястия да произхождат от османската или австрийската кухня. Симптоматичен е дългогодишният спор около наименованието на разпространеното арабско кафе "Мока". Хората от Балканите твърдят, че има огромни разлики между гръцкото, сръбското и боснеското кафе "Мока", макар натуралният продукт и приготовлението да се различават минимално. А въпросът кой е открил шишчето или баницата със спанак, кайма или сирене, се е превърнал едва ли не във верски спор.

Австрийците са шампиони в негативното си отношение към "балканците". В Австрия хората от Югоизточна Европа биват наричани доста неласкаво "Tschuschen". "Това е обозначение за човек, който е мързелив, мръсен, неискрен и нежелан. В най-добрия случай този човек може да бъде нает за определени мръсни и нископлатени дейности", пише хърватският вестник "Нови лист". Просто непонятно е при това положение "защо хърватските граждани непрекъснато се опитват да напуснат Балканите и да избягат на Запад", продължава вестникът.

Днес 5 от 28-те страни-членки на ЕС са балкански държави. Още шест чакат пред входната врата за прием. По този начин проблемът за действителното или мнимо противопоставяне между Западна и Северна Европа от една страна и Югоизточна Европа, от друга, в недалечно време ще се разреши от само себе си.