Стига икономии, въздух не ни остана!
19 февруари 2012"Имаме нужда от въздух - да можем да дишаме! Икономиите и жертвите няма да ни донесат богатство!" Тези думи на генералния секретар на португалския синдикален съюз Арменио Карлос съвсем точно отразяват начина, по който се чувстват сънародниците му. Португалците обичайно са спокойни и търпеливи, но чашата вече наистина е преляла: политиката за икономии на правителството накара стотици хиляди хора да излязат на улиците.
Основен повод за протестите е реформата на пазара на труда, осъществена от либерално-консервативното правителство под натиска на Европейската комисия. Тя включва редуциране на защитата, с която се ползват работниците при уволнение, намаляване на отпуската и на допълнителното заплащане при извънреден труд. Особено болезнено се приема съкращаването с десет процента на минималната работна заплата от 485 евро.
Програма и воля има, растеж няма
Премиерът Педру Пасуш Коелю обаче не вижда никакъв друг изход. Страната му от седмици е в почти същото положение като Гърция. А както предупреждават експертите, отпуснатите помощи в размер на 78 милиарда евро надали ще се окажат достатъчни. Според финансисти допълнителните финансови нужди възлизат на 30 милиарда евро.
Португалците са убедени, че са изправени пред огромна несправедливост. При положение, че за разлика от всички останали задлъжнели европейски държави, те от самото начало са приложили всички необходими реформи и са пестили максимално. Съкращенията на пенсиите и увеличаването на ДДС до 23 процента бяха приети почти без възражения, както и намаляването на субсидиите за транспорта, здравеопазването и образованието.
Но уви - само пестенето не стига. "Никой не знае как португалската икономика би могла да бъде задвижена наново", казва Жозе Антонио Ферейра Мачадо, професор по икономика в Лисабонския университет. Като се има предвид също, че през последните десет години страната не е постигала повече от един процент растеж, а през 2011 брутният социален продукт е спаднал с 1,5 на сто. За тази година се прогнозира двойно по-голям спад, същевременно безработицата вече е почти 14 процента.
И в Международния валутен фонд се тревожат от случващото се в Португалия. "Португалците ще потънат в дългове, ако икономиката не се съвземе", се казва в доклад от Вашингтон. Експертите предполагат, че през следващата година задълженията на страната ще стигнат до 118 процента от брутния вътрешен продукт. При което опрощаването на част от тях няма да е изключено. И президентът Анибал Каваку Силва изтъкна, че страната стриктно е приложила програмата, договорена с Международния валутен фонд. Но само волята за икономии не стига, трябва да има и стратегия за повече растеж.
Испанците крият истината
По сходен начин изглеждат и нещата в Испания. Безработицата вече е достигнала рекордните 23 процента, а най-лошото вероятно тепърва предстои. В началото на годината консервативното правителство на премиера Мариано Рахой прие програма за икономии в размер на 15 милиарда евро. Но за да може бюджетният дефицит да се намали от очакваните 8 процента на обещаните 4,4, трябва да се спестят още 25 милиарда евро. Засега е напълно неясно откъде би могла да се намери тази огромна сума.
"Кажете ни каква е истината!", настоява съвсем не само социалистът-опозиционер Антонио Хуртадо. Финансовият министър обаче мълчи. А в Брюксел мадридската политика на изчакване буди все по-големи тревоги. Испанците най-накрая би трябвало да сложат картите на масата и да представят добър бюджет, заяви еврокомисарят по валутната политика Оли Рен.
Синдикатите вече са планирали големи демонстрации за този уикенд. А конкретният повод е приетата наскоро от правителството реформа на пазара на труда, която значително увеличава правомощията на работодателите. В бъдеще предприятията, които искат да увеличат конкурентоспособността си, ще могат едностранно да съкращават заплатите на служителите си. Намаляват се и сумите за обезщетение при уволнение.
"Това е връщане към миналия век", смята синдикалистът Джулиан Брей. А най-засегнати са младите хора: при тях безработицата достига 45 процента. От началото на кризата досега 20 000 млади хора са напуснали Мадрид и са отишли да си търсят работа в чужбина.
АГ, ДВ, УМ, Б. Михайлова/ Редактор: Б. Рачева