Ами сменете подхода, де!

Европейските ръководители въздъхнаха облекчено след състоялата се през декември среща на върха на ЕС. Заговори се за голям успех, за пробив на евро-фронта. Само че това бяха илюзии. Защото германската канцлерка Меркел се наложи със своята линия: пестене до дупка без (засега) да има някаква концепция за трайно стабилизиране на еврото. В навечерието на поредната извънредна среща на върха правителствените ръководители усещат последиците от своята нерешителност през декември: в Гърция става все по-зле, наказателните лихви на Португалия растат, Италия очаква със страх пролетта.

Пилците се броят напролет

Твърде малко, твърде късно - така реагира Меркел на кризата от две години насам. През декември, както е видно сега, тя не помогна на еврото. Гърция е прекалено слаба икономически, за да може да изплати кредитите си в обозримо бъдеще, а инвеститорите забелязват това и избягват страната. Те се съмняват също, че ЕС стои истински зад Португалия, затова тормозят държавата с непосилно високи лихви. А Италия? Тя продаде успешно някоя и друга облигация, но моментът на истината ще настъпи напролет, когато хазната ще има нужда от масивно финансово попълнение.

Валутният съюз се олюлява, на което може да има само един отговор - голямото решение е сбогуването с колебливостта на Меркел. Инвеститорите от целия свят трябва да чуят от Меркел и компания, че Европа стои изцяло зад еврото и че в този час на беда ЕЦБ ще отвори дълбоките си джобове, за да финансира за известно време закъсалите страни.

Тази стратегия се оказа успешна, когато САЩ спасяваха своите банки. Скапващите европейски дискусии дали да се прехвърли или не някоя и друга банкнота от този спасителен фонд в онзи спасителен фонд не създават доверие, а само задълбочават кризата.

Икономии плюс растеж

Данъкоплатецът с право се пита какво ще струва подобна намеса на ЕЦБ. Отговорът: това е залог за бъдещето. Спекулантите са безсилни срещу една централна банка, която сама печата своите пари. Самата готовност на ЕЦБ да се намеси ще лиши от сън европротивниците от хеджфондовете.

Разбира се, съществува риск. Но алтернативата е много по-коварна: неконтролируем срив на Гърция, след което финансовите пазари ще се откажат от Испания и Италия и европейската икономика ще пропадне в една черна дупка. Двете големи проблемни държави поеха по верния път, но те се нуждаят все още от подкрепа.

За да бъде спасено еврото, правителствените шефове трябва да сигнализират на финансовите пазари, че са готови за голямото решение. На второ място те трябва да демонстрират готовност за премахване на второто препятствие по пътя към преодоляване на кризата: Европа трябва не само да пести, а и да се погрижи за стопанския растеж в кризисните страни.

                                                                          АГ, ЗЦ, АХ, С. Гяуров; Редактор: Е. Лилов