Срамната история на едно изтребление: Солун и евреите

В двора на Солунския университет има скромен паметник за гръцките жертви на Холокоста. Той беше издигнат чак през 2014 година - твърде късно за един град, който навремето е бил наричан „Ерусалим на Балканите“. „Все още мнозина солунчани не знаят, че върху част от мястото, на което днес се намира университетът, преди е имало еврейско гробище“, казва режисьорката Лидия Конста. Eдно от най-големите еврейски гробища в Европа - това в Солун - било разрушено по време на окупацията на града от хитлеровите войски и то не без помощта на солунските власти, които преследвали собствени цели. През 1917 година пожар разрушава големи части от града. Надгробните плочи от еврейското гробище били използвани за ремонта на улиците, тротоарите и черквите. Така изчезва едно от най-големите еврейски гробища в света.

Унищожени и забравени

До началото на 20-и век евреите съставляват близо половината от населението на Солун. Повечето синагоги и еврейски магазини са разрушени от големия пожар през 1917 година. Още през 7-и век голям брой евреи се заселват в Солун. През 15-и век към тях се присъединяват прокудените от Испания сефарадски евреи, които векове наред налагат своя отпечатък върху културния облик на града.

За всичко това режисьорката Лидия Конста научава чак през 80-те години на миналия век. Дотогава никой в Солун изобщо не говорел за тази част от историята на града, нито за съдбата на еврейските съграждани. Лидия предполага, че „след трагичните преживявания по време на окупацията, хората са искали да забравят всичко, свързано с войната“.

Историчката Рена Молхо обаче припомня, че е имало голям брой гръцки колаборационисти, които са се обогатявали за сметка на евреите. След войната много от скъпите недвижими имоти в града изведнъж се оказали в ръцете на нови собственици. 97% от евреите в Солун загиват по времето на Холокоста. Днес еврейската общност в града наброява едва около 1000 души. След войната настъпва времето на голямото мълчание – и до днес хората в Солун предпочитат да не си спомнят за съучастието на местни хора в престъпленията срещу евреите.

„Холокостът си е проблем на евреите"

Мълчанието е нарушено едва когато на власт идва сегашният кмет на града Янис Бутарис. От 2013 година насам градската управа и еврейската общност организират възпоменателно шествие, с което искат да напомнят за депортацията на евреите от Солун. В момента се изгражда музей на Холокоста, който се финансира наполовина от германското правителство. Музеят ще има за цел да запази за идните поколения онази част от историческата истина, която не е била широко популяризирана досега.

„Много гърци и до днес са убедени, че Холокостът е нещо, което не ги засяга. „Това си е проблем на евреите", казват те. Всъщност нещата са доста по-различни. Ясно е, че Холокостът е несправедливост - най-голямата несправедливост. И който не е в състояние да признае този факт, няма да гледа сериозно и на другите случаи на несправедливост“, казва историчката Рена Молхо.

Многобройните сдружения на жертвите в Гърция предпочитат да свързват понятието „Холокост" предимно със зверските престъпления на Вермахта срещу онези, които не са били евреи.

„Евреите са избивани по етнически признак – само защото са се родили евреи, докато повечето останали жертви са били унищожавани от нацистите по политически причини. Много хора не разбират тази разлика и до днес. Според мен, точно това е антисемитизъм“, казва историчката.

Този латентен антисемитизъм нерядко се проявява и съвсем открито. „Германците избиха 360 души в моето село, но за евреите Хитлер беше прав. И до днес те управляват света и отказват да приемат Христовия кръст“, казва един пенсиониран учител от Крит в разговор с ДВ. А един 41-годишен мъж от град Серес допълва: „Защо да се занимаваме с такива глупости като Холокоста? Младото поколение така и така няма нищо против евреите“.

Антисемитизмът като структурен проблем

Точно това обаче е под въпрос. Според анкета на „Антиклеветническата лига" (американска организация, която се бори срещу проявите на антисемитизъм), проведена през 2014 година, в никоя друга европейска държава антисемитизмът не е така широко разпространен, както в Гърция. 74% от анкетираните вярват, че евреите „упражняват прекалено голям контрол над света“. Близо половината от анкетираните (47%) са убедени, че „евреите са мразени заради собственото им поведение". Анкетата показва, че антисемитските настроения са еднакво разпространени както сред младото поколение, така и сред по-възрастните.

„Съзаклятническите теории срещу евреите се насърчават и от някои представители на Гръцката православна църква. Има митрополити като Серафим от Пирея, които правят отявлени антисемитски изявления, но нито ги отстраняват от поста, нито пък подават оставка. А това показва какво отношение има църквата по този въпрос“, казва историчката Рена Молхо. През 2010 година Серафим например заяви по телевизията, че евреите контролирали международното банково дело.

Рена Молхо все пак държи да подчертае, че не всички гърци са антисемити. Тъкмо по времето на нацистката окупация много гърци са оказвали и помощ на своите еврейски съграждани. „Фактът, че Гръцката православна църква игнорира антисемитските изявления на висши сановници, показва, че става дума за „сериозен системен проблем“, твърди историчката. Тя все пак е обнадеждена от някои развития през последните години – свързани най-вече с дейността на граждански инициативи.

Режисьорката Лидия Конста на свой ред казва: „Крайно време е Солун да погледне в очите истината за своето минало. Днешният Солун има дълга и богата културна история. И който не признава, че половината от жителите на този град са били евреи, никога няма да разбере, че те преди всичко са били гърци“, казва тя.