Тимпаки: гръцкото село на мъчениците

"Това навремето беше нормално село", казва един възрастен мъж и сочи към запустялата писта на едно летище. При германската окупация през Втората световна война плажът на малкото селище Тимпаки, недалеч от Хераклион, е бил част от летище на Вермахта. Оттук генерал Ромел започва своята африканска офанзива. И точно тук се отървава на косъм от атентат. И до днес районът е затворен военен обект.

Тимпаки е една от общо 110-те гръцки т.нар. "общини мъченици". Това са градовете и селата, в които германският Вермахт извършва безброй жестоки престъпления между 1941 и 1944 година. Южнокритското градче обаче играе особена роля. Тук не е имало масови разстрели, както в другите гръцки села. "Международните правила за получаване на статут на мъченическа община определят, че най-малко 10 процента от местното население е трябвало да бъде избито, за да може общината да получи този статут", казва генералната секретарка на правителствения окръг Пиастос Мария Софулаки. В Тимпаки обаче не става дума за избитите хора, а по-скоро за систематичното унищожение на едно цяло село. Навремето почти всички къщи в селото са били разрушени.

Летище насред селото

В залата за културни сбирки на местната детска градина са наредени пластмасови столове. По стените висят снимки от времето на окупацията. Тук са се събрали възрастни хора, преживели и онова време. Има и политици. Пристигнал е губернаторът на Крит, много депутати от Атина, както и представители на различни организации на жертвите на окупацията. Тук е и един почетен гост - зам.-председателката на германския Бундестаг Клаудия Рот от Зелената партия. Сега за първи път от 76 години насам в Тимпаки отдават почит на жертвите на Вермахта. 

През февруари 1942 година Вермахтът дава 15-дневен срок на жителите на селото да го напуснат. Жените и децата са прокудени в съседните села. Мъжете получават друга заповед. Те трябва сами да разрушат собствените си къщи, да пренесат камъните до плажа и да изградят стратегически важното за Вермахта летище. Мъжете работят при нечовешки условия. Принудени са да се трудят при непоносими горещини, получават твърде малко храна и са оставени без вода. "Почти нито една къща от онова време вече не съществува. Германците оставиха само най-хубавите къщи, тъй като искаха самите те да живеят в тях", спомня си Костас Коцакис. Той е бил на осем години, когато германците са прокудили цялото му семейство от Тимпаки.

След толкова много години сега най-края се отдава почит на жертвите на германската окупация в присъствието на германски политик. Посещението на зам.-председателката на Бундестага Клаудия Рот е нещо повече от политическо мероприятие. Очакванията към нея са високи. Напрежението в залата се усеща отчетливо.

За жертвите, мъчениците и героите

Дълго време гърците се чувстваха забравени. Струваше им се, че за престъпленията на Вермахта в Гърция се говори по-малко, отколкото за престъпленията в другите страни. Затова и през последните години в Гърция се множаха гласовете за изплащането на репарации. За тях стана дума и по време на визитата на Клаудия Рот в Атина. Много от хората, които държаха речи на възпоменателната церемония, също подхванаха темата за репарациите. И не само това. Те напомниха за "пасивната съпротива" на хората от Тимпаки, извършвали принудителен труд. Тези хора са предоставила важни информации на британците и по този начин са отслабили позициите на германските окупатори на остров Крит.

Тук хората обичат да хвалят героите в борбата срещу терора на националсоциализма. Думата "жертва" обаче се чува доста по-рядко. Неслучайно официалното обозначение е "мъченическа община", а не "община на жертвите". В речите гостите многократно споменаваха и Холокоста, но винаги с поглед към собствената съдба. Забравеното в православна Гърция еврейско население, от което почти няма оцелели, не се споменава.

Тази националистическа форма на мислене e чужда на Клаудия Рот. Тук се сблъскват два свята: институционализраната култура на възпоменание на един народ-извършител в лицето на Германия; и светът на забравените жертви, оставени цели 76 години сами със своята травма, в лицето на Гърция. Много от ораторите обаче не споменаха, че след огромното унижение, на което са били подложени от окупаторите, някои гърци са потърсили утеха в национализма. Как може в такъв случай една германска политичка да се противопостави на това развитие? Много неща остават неизказани при първото сближаване между Клаудия Рот и хората от Тимпаки.

Клаудия Рот е видимо развълнувана от историите, с които се сблъсква. "Да пристигнеш тук и да знаеш, че раните още не са зараснали и хората тук за първи път говорят за мъката и загубите си, беше голямо емоционално предизвикателство. Как е възможно нацистите да са безчинствали в Гърция, да са избили толкова хора и да са разрушили цели села, без това да се споменава в нашите учебници по история", казва Клаудия Рот.  Този въпрос дълго е занимавал и хората от Тимпаки. Затова настъпва пълна тишина, когато Клаудия Рот взима думата. "За мен това е един ден на срама", казва тя и подчертава: "Самата аз дълго време не бях наясно какво е ставало в Крит по време на германската окупация". 

Клаудия Рот не обясни защо Германия не е обърнала достатъчно внимание на тези аспекти на нацисткия терор. Тя обаче каза следното: "Споменът не бива да се превръща в рутина!". По този начин тя отговаря и на дяснонационалистическите сили в Германия, които настояват тази тъмна страница в германската история да бъде затворена. Във всеки случай визитата на Клаудия Рот в Тимпаки не беше рутинна.