D-d BG Schengen

Отвореното писмо на вътрешните министри на Германия и Франция до Европейската комисия в края на миналата година попари надеждите на България и Румъния за членство в Шенгенската зона още през тази пролет. Реакциите се разпростряха в широкия диапазон от горчиво разочарование (София) до гневни упреци (Букурещ).

Прелъстени и изоставени

Общото беше, че и двете страни влязоха в ролята на жертви, на виновни „без вина”, че дори на „прeлъстени и изоставени”. Та нали точно Германия и Франция ги поощряваха и насърчаваха да изпълняват техническите критерии за членство в свободната от граници европейска зона? Нали всеки път проверките завършваха в стил „браво, все така!”? А сега?

Сега е дошло най-после време за трезва преценка - вътре в границите на България. Започна я „Отворено общество” с доклад за изпълнение на мерките за членство в Шенгенската зона. Обществените поръчки, свързани с изпълнението на тези мерки, се печелят от едни и същи фирми при липса на прозрачност и граждански контрол. Така гласи един от изводите в този докад и той се покрива напълно с мотива, с който вътрешните министри на Германия и Франция заявиха, че влизането на България и Румъния в Шенгенското пространство би било „преждевременно”. Те посочиха липсата на задоволителна правна и административна среда за борба срещу корупцията на всички равнища, както и срещу организираната престъпност.

Имат ли доверие на България? Още не.

„Само че критериите за членство в зоната са технически”, заявиха Букурещ и София, забравяйки една малка подробност: критериите са технически само за онези, които вече са изпълнили до край всички условия за членство в ЕС. Това в България и Румъния за съжаление все още не е факт. Защо иначе двете страни ще продължават да са обект на мониториг от Брюксел, а шестмесечните доклади ще повтарят все едни и същи проблеми – корупция и борба срещу организираната престъпност? Впрочем, при посещението си в София еврокомисарката по правосъдие и вътрешен ред Сесилия Малмстрьом го каза много директно: „Шенген не означава само техническа екипировка и модерна техника, а и доверие”.

Да, Шенген е и политическо споразумение, като условията за членство в него са само на пръв поглед технически, защото се разбират като следствие на вече добре смазан демократичен механизъм на правосъдие и вътрешен ред. Да не забравяме, че нито една от досега приетите в Шенгенската зона източноевропейски държави не е била преди това в режим на наблюдение от страна на Брюксел.

Беззъб Брюксел

Оттук произтича и още един мотив за отлагащото се членство на България и Румъния в Шенгенската зона. Този механизъм на наблюдение се оказа доста беззъб. От 2007-ма година насам Брюксел повтаря все едни и същи мантри-заплахи, на които вече никой в София и Букурещ не вярва. Най-важното за тях си остава фактът, че успяха да влязат в ЕС. Само че решението за това беше политическо, припомнят днес някои западни наблюдатели. Така Шенген се превърна в едва ли не последното средство за косвен натиск, с което разполага Брюксел – ако не броим условията за влизане в еврозоната. Казано направо, негласната формулировка звучи така: България и Румъния ще влязат в Шенгенската зона едва когато изпълнят критериите за вече полученото членство в ЕС. „Граничният контрол не може да спре „вноса” на корупция и организирана престъпност от България и Румъния, но може да затрудни разпространението им”, отбеляза наскоро германският всекидневник „Франкфуртер алгемайне цайтунг”.

България като шлюз за емигранти?

Германия и Франция се опасяват най-вече от нелегалната имиграция от югоизток и затова положението на българо-турската граница се гледа под лупа. На последната среща на вътрешните министри от ЕС беше разгледан дори доклад за проблемите по тази граница. За всеки случай Европейската комисия се договори с Турция за споразумение за реадмисия, т.е. за връщане на нелегалните имигранти. Германия и Франция са сред най-силно засегнатите от нелегалната имиграция, като на този фон съвсем легално пристигащите в тях български и румънски роми далеч не са най-големият проблем. Скандалите около тях обаче бяха шумни, като нехуманните действията на френските власти към ромите принудиха заместник-председактелката на Еврокомисията Вивиан Рединг да размаха пръст срещу Париж. Разбира се, че това нарани и инак достатъчно чувствителния на брюкселска тема Саркози.

Борбата за власт в Брюксел

Впрочем, френският президент не е сам в в убеждението си, че националните правителства трябва да са по-силни от Европейската комисия и Парламента. В лицето на Германия Франция има един особено силен съюзник. Демонстративно заявената от вътрешните министри на двете страни позиция срещу членството на България и Румъния в Шенгенското пространство би могла да се разглежда и като поредния елемент в негласната битка за надмощие между Европейския съвет, където са националните правителства, от една страна, и Европейската комисия и Парламент, от друга. Така още веднъж беше ясно заявено, че последната дума по въпроса за разширяването на Шенгенската зона имат националните правителства, при това с единодушно решение.

За Берлин подобна позиция е печеливша и във вътрешнополитически план. Достатъчно е да припомним за все по-нарастващата умора от разширяването, а и за предстоящите шест избори за местни парламенти тази година в Германия. За правителството в София обаче би трябвало да има значение само едно: ако то беше успяло да покаже, че се справя с натякваните от години проблеми, евентуалните задкулисни игри в Брюксел, а и в някои други европейски столици, щяха да имат единствено незначителна второстепенна роля по отношение на българските амбиции за членство в Шенгенската зона.

Автор: Маринела Липчева-Вайс, Редактор: Александър Андреев

Текстът е публикуван в интернет-списанието "Политики"