Текущите скандали ще окажат лошо влияние

Норвегия членува в Шенген, но нейното членство е с ограничен статут, поради което страната не участва в гласуването по въпросите за охраната на външните граници на Европейския съюз, заяви посланик Скарстейн. Ето какво каза тя още:

"На Норвегия й бяха нужни три години, за да подготви според критериите на Шенген охраната на своята 200-километрова граница с Русия. Позицията на Осло по отношение на присъединяването на България и Румъния към шенгенското пространство е, че това трябва да се случи, когато двете страни постигнат критериите за членство.

Има не само технически проблеми

Последният технически доклад за напредъка на България в подготовката за Шенген от миналия декември показа, че все още има непреодолени важни технически проблеми. Когато бъдат взети мерки по отстраняването им, дискусията за влизането на страната в шенгенското пространство може отново да започне.

Разбира се, проблемите са не само технически, защото зад апаратурата и мобилните средства за гранична охрана стоят живи хора. Когато границите на България и Румъния станат част от шенгенските граници, ние трябва да повярваме, че двете балкански държави ще съумеят да ги контролират.

Според норвежката посланичка е съвсем логично да се обръща внимание и на човешкия фактор при охраната на границите, тъй като той може да ги направи особено уязвими. Защото ако тези граници не се контролират както трябва, нараства опасността от засилването на нелегалната миграция през тях.

Освен това норвежката посланичка припомни, че картината на констатираните от експертите на Шенген пропуски по охраната на българо-турската граница се усложнява и заради напрежението от наплива на нелегални мигранти през гръцко-турската граница.

България трябва да е сигурна външна граница

Според нея когато България стане част от Шенген, посоката на натиска ще се преориентира именно към българо-турския участък от външните граници на Общността. Норвежката страна би желала да е сигурна, че България ще успее да удържи този натиск.

Норвежците искат освен това да са сигурни, че България правилно прилага механизмите за даване на статут на убежище на хора, които пресичат нейните граници и се представят за бежанци.

По повод досега постигнатото от българското правителство, посланичката заяви: "Когато сегашното българско правителство дойде на власт, всички бяхме оптимистично настроени, а и хората в България повярваха в политическата му воля да се справи с язвите на обществото.

Избирателите бяха гласували за една недвусмислена антикорупционна и антикриминална политика и действително в началото правителството демонстрира силна воля да се справи с тези злини. Сега обаче си мисля, че много хора в България са разочаровани, защото очевидно няма достатъчно резултати.

Резултатите са разочароващи

Всички помислихме, че ще видим някои силно корумпирани персони зад решетките, но все още много малка част от извършителите на тежки престъпления биват осъждани. Не сме доволни нито от скоростта, нито от качеството на съдебните разследвания, нито пък от работата на полицията и на прокуратурата.

Стратегията на обвиняемите по делата за корупция, злоупотреба с власт и организирана престъпност е да бавят процесите, докато накрая обвиненията се разпаднат. Надяваме се правителството да положи усилия тези практики да бъдат прекратени.

Скандалите с подслушванията ме карат да мисля с тъга за политическата култура в България, защото електронното следене и подслушването на телефонни разговори навсякъде в демократичните страни става само след санкция на съдия, който много добре трябва да проучи кому и за какво е нужна конкретната информация.

Тя би могла да послужи за борба с организираната престъпност, но в случая става дума за удари срещу политически опоненти, а това не е част от нормалната европейска политическа култура.

Политическите партии в България трябва да постигнат консенсус по противодействието на мафията и корупцията, а не да ги използват за собствените си противоборства. Това отнема много ресурси, привлича ненужен обществен интерес и хората вече нямат илюзии.

Мисля, че всичко това ще окаже влияние върху решението за българското членство в Шенген. Всички европейци четат вестници, знаят какво става в България и затова не са уверени, че страната е постигнала европейските стандарти", каза посланик Скарстейн.