Сексът и политикът: един без друг не могат
16 август 201140-годишният християндемократ Бьотихер подаде оставка с думи на разкаяние: "Вярно е, през пролетта на 2010 се влюбих в една млада жена и в продължение на месеци бях заедно с нея. Тази твърде необичайна любов беше приета и подкрепена от нашето обкръжение. Искам да се извиня от все сърце на всички хора, които съм разочаровал и които са ми възлагали големи надежди."
Единствената тема, при която политиците не се ориентират по социологическите допитвания, е сексът. Тъкмо той обаче често им "изяжда" главата и кариерата, макар че и в това отношение има различия, в зависимост от конкретните обществени настроения. При всички положения много зависи от "мениджмънта" на сексуалните връзки.
Женските истории на могъщите мъже
Майстор в това отношение е бившият външен министър Йошка Фишер от партията на Зелените, който с германска педантичност предлагаше брак на всяка една от жените, с които беше имал афери, отнемайки по този начин всички поводи за клюки, сплетни и обвинения. Списъкът на неговите бракове е доста дълъг: Еделтрауд, Инге, Клаудия, Никол и - последната засега - Мину Барати.
Не така съобразителен е харизматичният Хорст Зеехофер от баварския Християнсоциален съюз. Той си позволи да поддържа извънбрачна връзка, довела до бащинство, с една сътрудничка на Бундестага. Това обаче не успя да го препъне трайно по пътя му към партийното лидерство. Независимо от това, че съпартийците му положиха максимални усилия да извлекат личен капитал от аферата, Зеехофер успя да се задържи на върха.
Съвсем други бяха нещата при бившия лидер на социалдемократите Рудолф Шарпинг. Той е най-добрият пример за това как можеш сам да си сложиш крак. След като на страниците на едно списание се появиха снимки, на които Шарпинг носи на ръце приятелката си в един басейн, над него се изсипа огромно възмущение, довело в крайна сметка до отказа му от поста на министър на отбраната.
Съдбата на политиците, хванати в прегрешение, се променя и в зависимост от историческата епоха. В началото на 70-те години например кариерата на баварския министър-председател Франц-Йозеф Щраус остана ненакърнена, независимо че беше направил скандално посещение при проститутки в Ню Йорк. Политиката на неговия Християнсоциален съюз по онова време и без друго се водеше от принципа, че ваденето на бял свят на подобни истории не спада към добрия тон.
"Щом не ме опипва, ми е все едно какво прави!"
Това е така и по времето на канцлера Вили Бранд, който често е обект на публичен присмех заради многобройните му женски похождения, но те малко или много минават в рубриката "много жени, много способности". Чак аферата около шпиона Гюнтер Гийом прекратява кариерата на Бранд. Знае се, че и там женските истории са били пътят, по който Гийом се е внедрил в близкото обкръжение на канцлера.
До подобни скандали изобщо не се стига в случая с бившия главен кмет на Хамбург Оле фон Бойст. След атака на коалиционния му партньор Роланд Шил, извадил на бял свят хомосексуалността на Бойст, кметът направи изпреварващ ход: отхвърляйки всякакви намеси в личния си живот, той подаде оставка, без да дочака каквито и да било обществени реакции. Бойст всъщност можеше да разчита на доста либералната традиция на Християндемократическата партия по отношение на сексуалната ориентация. Още през 50-те години канцлерът Аденауер защити подозирания в хомосексуалност външен министър Хайнрих фон Брентано с думите: "Да ви кажа честно, щом не ме опипва, ми е все едно какво прави!"