Какво става в главите на тези мъже?

Един от най-влиятелните мъже на този свят, богат, образован, с претенции към президентския пост в родината си Франция, е обвинен в опит за изнасилване на една цветнокожа камериерка. Приблизително по същото време бившият губернатор на Калифорния Шварценегер призна, че още преди избирането си направил дете на една домашна прислужница - факт, който досега укривал от жена си; в продължение на години майката заедно с 12-годишното днес момче живели под един покрив със семейство Шварценегер. После бившият президентски кандидат на демократите Джон Едуардс бе обвинен, че е злоупотребил с предизборни средства, за да прикрие любовницата си и общото им извънбрачно дете.

Да му извиеш главата

И накрая случаят Антъни Уинър. Депутатът-демократ от Ню Йорк прави чест на името си Weiner, което за нещастие се произнася "уинър", като вулгарното обозначение за мъжкия полов орган. Наскоро той пусна по Туитър снимка на своя полуеректирал пенис, едва прикрит в елегантен сив слип, смятайки, че парчето му е достъпно само за младата дама, на която го изпраща. Само че картинката бе открита от един блогър, привърженик на консерваторите, и за нула време тя, заедно с други подобни неприлични кадри плъзнаха из интернет.

Задавяйки се от хлипове, Уинър трябваше да признае, че в продължение на три години е контактувал по този начин с няколко свои политически привърженички. Уинър, който е женен от половин година за една приказно красива сътрудничка на външната министърка Клинтън, заяви преди да подаде оставка: I don´t know what i was thinking. Това изречение явно е мантрата на сегашния момент.

След губернатора от Демократическата партия Елиът Спицър и републиканския конгресмен Крис Лий, Уинър е третият нюйоркски политик, чиято кариера става жертва на повреда в мисловния апарат. Но след аферата Клинтън-Люински, никой друг секс скандал не е занимавал обществеността повече от случая на бившия директор на МВФ - Доминик Строс-Кан.

За разлика от Европа, в Америка са абсолютно убедени във вината на ДСК. Клишето за дистанцията между галантните французи, които великодушно прощават извънбрачните похождения на своите политици, и пуританските американци, чийто полов морал не се е променил от времето на квакерите, се претопля особено усърдно в Европа - макар че от Кенеди до Клинтън американската нация преглътна всъщност без особени затруднения слабостта на някои свои президенти по женския пол.

Мъжете на властови позиции явно са силно податливи на илюзията, че са недосегаеми - и наистина фактите в повечето случаи оправдават подобно мислене. Разбира се, на еротичните закачки с колежките в Америка се гледа с подозрителност, която европейците обичат да осмиват като политическа коректност. Но междувременно изглежда, че и във Франция започват да се отърсват от лекомислието, с което се възприемаха досега сексуалните волности към жените. С една дума: може би ставаме свидетели не толкова на сблъсък между културите, колкото на континентално разместване в структурите на властта.

Високата школа на лицемерието

В клишето за моралния ригоризъм на американците смущава и нещо друго. Джон Едуардс не бе обвинен в брачна изневяра, а в злоупотреба с предизборни пари - което е наказуемо деяние. ДСК бива порицаван не заради сексуално посегателство, а заради насилие. Антъни Уинър пък трябва да отговаря пред специално назначената комисия по етиката не за пубертетските си интернет изяви, а защото дни наред лъга обществеността и партийните си приятели. Също и на обичания от всички Бил Клинтън не бе потърсена отговорност заради съпружеска невярност, а защото излъга нацията под клетва.

Един от онези, които навремето бяха най-активни в кампанията за импийчмънт на Клинтън, е бившият председател на Камарата на представителите Нют Гингрич. Гингрич, който сега се разгрява като президентски кандидат на републиканците със специален акцент върху "семейните ценности", представи като трофей в предизборната си кампания своята трета съпруга. Става дума за една негова подчинена, с която той имаше извънбрачна връзка тъкмо по времето на процедурата за импийчмънт срещу Клинтън. Така че в едно отношение французи и американци - и останалият свят - не си отстъпват по нищо: в склонността си към лицемерие и в късата си памет.