Секретарката на Гьобелс: "Боже мой, не знаех нищо за това!"

Какво е било по времето на националсоциализма? Знаели ли са хората за престъпленията на нацистите? И ако да - как са се отнасяли към тези престъпления?

Тези основни исторически въпроси, които и до днес направляват дебата за времето между 1933 и 1945 година, са в основата на документалния филм-интервю "Един германски живот". Преди пет години Кристиан Крьонес, Олаф Мюлер, Роланд Шротхофер и Флориан Вайгензамер започват да разпитват Брунхилде Помзел, която почина през януари тази година на 106-годишна възраст. През последните три години от войната, Помзел е била лична стенографка и секретарка на Йозеф Гьобелс в Министерството на пропагандата на Третия Райх.

Концепцията на филма, заснет в черно-бяло, е минималистична. Дългите разговори се прекъсват от кратки документални кадри. Включени са и пропагандни филмови материали, както и записи на съюзническите войски при освобождаването на концлагерите. Режисьорите съзнателно се отказват от коментари, допълнителни въпроси и прочее, за да подтикнат зрителя към размисъл.

"Един германски живот" беше показан за първи път на мюнхенския филмов фестивал и от миналата седмица върви на големия екран в Германия. По този повод ДВ разговаря с Кристиан Крьонес и Флориан Вайгензамер.

ДВ: Съгласи ли се Брунхилде Помзел веднага да участва във филма?

Кристиан Крьонес: Ние се натъкнахме на Брунхилде Помзел случайно в рамките на друго журналистическо разследване. И тази неочаквана среща с една жива легенда ни подтикна да опитаме. Когато започнахме снимките на филма, тя беше на 101 години. Знаехме, че няма да имаме много време...но искахме да направим този филм на всяка цена.

ДВ: Как се развиха нещата по време на подготовката и по време на снимачния период?

Кристиан Крьонес: Трябваше ни много време, за да спечелим доверието ѝ, защото тя беше натрупала доста лош опит с медиите, които предаваха нейната история и нейните интервюта в силно съкратен вид. Отне ни известно време, докато я убедим. След това обаче тя участва в напрегнатия снимачен период изключително концентрирано и дисциплинирано. За първи път тя истински се разкри пред нас. 

ДВ: Зрителят има усещането, че Брунхилде Помзел е честна. Имахте ли и Вие това усещане по време на снимките?

Кристиан Крьонес: Не вярвам, че тя криеше нещо. Със сигурност миналото рефлектираше в съзнанието ѝ, както и сегашната действителност. В разказите ѝ винаги има и повтарящи се изрази. Сигурно ни е спестила някои детайли или истории. От друга страна, обаче, тя прави равносметка на живота си в известен смисъл. Когато ѝ показахме готовия филм, тя произнесе едно паметно изречение. Каза, че било много важно в края на живота си човек да види в едно огледало всичко, което е направил погрешно.

ДВ: Зрителят забелязва, че Помзел постоянно се лута между "признаването и отхвърлянето на вината". Не е ли това също едно огледало за поведението на милиони хора след войната?

Кристиан Крьонес: Мисля, че Брунхилде Помзел е една от милионите последователи, които направиха възможна системата на националсоциализма. Това вероятно е и аспектът, който прави този исторически филм, или исторически документ на времето, толкова интересен за съвременниците. Филмът разказва за едно функциониращо общество, което се пръска по шевовете, за световната икономическа криза, за безработицата и за възхода на националсоциализма. След по-малко от десетилетие това ще доведе до най-голямата катастрофа в историята на човечеството. В момента ние сме в подобна ситуация и това прави филма съвременен и модерен. Ние преодоляхме една икономическа криза, но ни застигна бежанската вълна. Навсякъде в Европа десните партии са във възход. Проблемът е в това, че сега не става дума само за една страна, както навремето Германия, а за целия европейски континент, който прави завой надясно.

ДВ: В един от епизодите на филма, Брунхилде Помзел реагира много емоционално, когато говори за смъртта на децата на Гьобелс. Но е далеч по-нечувствителна към съдбата на другите жертви, на евреите, цивилните граждани. Какво се крие зад това?

Флориан Вайгензамер: Има и още един епизод, в който става дума за Софи Шол и за съпротивата. Брунхилде Помзел казва следното: "Ах, тези бедни млади хора са екзекутирани само заради един позив..." Тези два епизода показват, че при Помзел винаги става дума за лични емоции, а не за общата политическа картина. Тя никога не е видяла цялата политическа ситуация. "Ако си бяха мълчали, щяха сигурно да са живи и днес", казва тя във втория епизод. Това е една абсурдна представа, но от друга страна е напълно логична за нейния вътрешен свят. При Брунхилде Помзел става дума само за тези две личности. Също както и в епизода за смъртта на децата на Гьобелс, при нея избиват само личните емоции. "Бедните малки деца..." Тя обаче не реагира емоционално на цялото безумие около себе си.

ДВ: Нека поговорим за естетиката на филма. Лентата е черно-бяла, без коментари, с включени кратки документални откъси между отделните интервюта, например от освобождаването на концлагерите от съюзническите войски. Защо?

Кристиан Крьонес: Защото темата е вечна. Искахме да я облечем във вечна естетика. Черно-бялата естетика придава на филма вечен характер.

Флориан Вайгензамер: Архивният материал не може да се коментира. Защото това всъщност е пропаганден материал. Ако бяхме включили коментари, щеше отново да бъде пропаганда, облечена като исторически материал. Ние искахме да оставим материала, такъв какъвто е - без монтаж, без музика и без наша намеса.

ДВ: При това не става дума само за пропаганден материал, а и за кадри, заснети от американците и руснаците след освобождаването на концлагерите. Вие оставяте и тези кадри без коментар. Защо?

Флориан Вайгензамер: В известен смисъл това е контрапункт на гледната точка на Брунхилде Помзел за това време. "Боже мой, евреите... Аз изобщо не знаех за това...за концлагерите", казва тя. И ние трябваше да покажем какво е било и какво е била длъжна да знае госпожа Помзел, ако е искала. Това е обвинението, или ако щете - единствената ѝ вина. Защото отвръщането от действителността е вина. Аполитичността - също. Не ставаше въпрос да я разкрием като нацистка. Тя изобщо не е била нацистка. Била е индиферентна. И в това е вината ѝ.