Закъснялата справедливост

Днес те са на възраст между 88 и 97 години. Четирима мъже и четири жени с тъмно минало. В края на Втората световна война те са работили в концлагера Щутхоф, близо до Гданск. Мъжете като охрана, а жените като секретарки и телефонистки. Самият факт, че са работили в концлагер сигурно дава указание за връзка с Холокоста. Дали обаче една тогава 18-годишна телефонистка също носи вина за масовото избиване на евреи? Този въпрос сега трябва да изясни правосъдието. Централата за изясняване на националсоциалистическите престъпления в Лудвигсбург се е натъкнала на тези случаи, при които се подозира съучастие в нацистки престъпления. Централата обаче може да провежда само предварителни разследвания, след което трябва да сезира прокуратурите в отделните федерални провинции, където живеят заподозрените.

Процесът Грьонинг

Как ще подходи правосъдието срещу осмината заподозрени? Показателни са много подобни процеси от последните години, например процесът срещу Оскар Грьонинг. През юли 2015 година съдът в Люнебург го осъди на четири години затвор за съучастие в убийствата на най-малко 300 000 концлагеристи в Аушвиц. Присъдата все още не е влязла в сила, тъй като и защитата, и прокуратурата я обжалват. Директорът на централната служба за изясняване на националсоциалистическите престъпления Йенс Ромел изразява надежда, че Федералният върховен съд скоро ще се произнесе по обжалването и ще излезе "с ясно становище как от днешна гледна точка трябва да бъде оценявано интегрирането в един концентрационен лагер".

Федералният върховен съд обаче не бърза. Същевременно броят на вероятните нацистки престъпници намалява по чисто възрастови причини. По време на процеса Оскар Грьонинг призна моралната си вина в Холокоста. Призна също, че е броил парите, отнемани от новопристигналите концлагеристи и е превеждал сумите в Берлин. "Участвал ли е по този начин в масовите убийства? Бих оспорил това становище, защото той не е участвал пряко в избиването на концлагеристи. Същото се отнася и до една телефонистка", казва историкът и адвокат Клаус Бестлайн в разговор с Дойче веле. Йенс Ромел е на противоположното мнение. "Аз смятам, че осъдителната присъда е издържана и разчитам, че няма да бъде отменена", кзва той. Ако обаче се стигне до потвърждаване на присъдата, би се променила позицията на съдиите от 1969 година. Тогава те стигнаха до заключението, че фактът, че определено лице е било на работа в Аушвиц, не е достатъчен за произнасяне на ефективна присъда за съучастие в убийства.

Къде започва съучастието в убийства?

Процесът срещу Джон Демянюк внесе промяна в съдебната практика. През 2011 година Демянюк беше осъден от съда в Мюнхен за съучастие в убийства в концлагера Собибор, където е бил надзирател. За първи път германски съд прецени, че не е нужно да се доказва извършването на конкретно престъпление. Съдът прие за достатъчно доказателство фактът, че Демянюк е бил на служба в концлагера. Джон Демянюк обаче почина преди присъдата да влезе в сила.

Друг случай е процесът срещу 94-годишния Райнхолд Ханинг, надзирател в Аушвиц от януари 1943 до юни 1944 година. През юни тази година съдът в Детмолд го осъди на пет години затвор за съучастие в избиването на 170 000 концлагеристи. Един от адвокатите му - Йоханес Залмен заяви на процеса, че все още е в сила становището на Федералния върховен съд, което изисква доказването на конкретно престъпление. Той призова съда да прояви разбиране за ситуацията на обвиняемия и допълни, че Ханинг е бил на 17 години в началото на войната. Главният прокурор Андреас Брендел отвърна: "Обвиняемият е съдействал за убийствата в лагера. Той е имал възможност да се откаже и да бъде преместен на друго място без да рискува живота си". Бившият концлагерист Тибор Айзен стига до следното заключение за хората от СС в Аушвиц: "Всеки един от тях беше бурмичка в една добре смазана машина за унищожение. Всеки един от тях игреше своята роля и в геноцида над евреите"

Правосъдието в крак с времето

Съдийката Анке Груда обаче вижда и една опасност. "Ние не можем и не бива да подвеждаме Ханниг символично под отговорност за всички престъпления на Холокоста", заяви тя. В Германия обаче дълго време случаи като тези на Грьонинг и Ханинг изобщо не бяха преследвани от правосъдието. Само малцина от общо 6 500-те есесовци, които са работили в Аушвиц, са осъдени. Най-късно след процеса срещу Джон Демянюк, в германската съдебна практика повя нов вятър. Федералният върховен съд обаче все още не се е произнесъл. Адвокатът Томас Валтер, който защитаваше интересите на оцелели от Холокоста в процесите в Люнебург и Детмолд се оплаква, че съдебната практика са намира във "висящо положение".

"Едно влязло в сила съдебно решение би било от огромно значение за институционалната памет на правосъдието", казва той в разговор с Дойче веле. Поради напредналата възраст на обвиняемите обаче, съществува опасността вероятно последните процеси срещу нацистки престъпници да приключат без влезли в сила присъди. Историкът Клаус Бестлайн смята, че "Федералният върховен съд просто клинчи. "Те все още се надяват Грьонинг да умре преди да е изпълнена присъдата", казва той в разговор с Дойче веле. За съжаление съдиите не разполагат с много време и при последните случаи, разкрити от Централната служба за изясняване на националсоциалистическите престъпления.