РЗС и консервативната резачка

На „пожарната” си среща с премиера Бойко Борисов по повод надвисналата опасност от изличаване на парламентарната група на РЗС от парламентарните регистри, лидерът на българските тори г-н Яне Янев е поставил в руско-„трактирен” стил въпроса: „Уважава ли ГЕРБ дясно-консервативния проект на България и съобразява ли се с неговите позиции във вътрешен и международен аспект?”.

В патетичното питане прозират не само обидата и гневът на един разочарован партиен лидер, заменил земеделското учение с идеите на британските тори, но и прагматичният ужас, че смятаните до началото на това лято „надеждни партньори” на групата на консерваторите и реформаторите в ЕП, освен че от много месеци са ненадеждни, могат да престанат да бъдат и партньори. Просто защото политическото им представителство в националната и европейска политика вече клони към нулата.

Напред към светлото консервативно бъдеще!

В началото на април тази година нещата изглеждаха другояче. В отговор на клетвата на г-н Яне Янев, дадена от трибуната на третия редовен конгрес на РЗС, че „Окото ми няма да трепне, докато в България не въведа ред и законност”, гостуващият на форума в София британски консерватор Джефри ван Орден прогнозира пред партийно екзалтираните делегати, че РЗС ще имат „двама-трима свои депутати след изборите за ЕП” и така ще придадат допълнителна сила и блясък на излизащата от ЕНП новосформирана група на „Европейските консерватори и реформисти”.

Това, естествено, не се случи, както и на парламентарните избори през юли готвещата се за най-малко 30 свои депутати партия на г-н Янев успя със сетни сили да осигури мандати едва на десет свои активисти. И всички тези провали въпреки интензивните контакти на ръководството на РЗС с Уестминстърската фондация в Лондон, която се финансира почти изцяло от държавата и щедро отпуска средства на основните британски партии, както и на техните перспективни приятели в чужбина, въпреки ръкостисканията със самия лидер на британските тори Дейвид Камерън и оказаната от тях теоретична и методическа помощ при двете предизборни кампании това лято в България.

Язък за резачката…

За жалост известният закон на Мърфи, който гласи, че „когато нещата вървят зле, винаги могат да станат още по-зле”, заработи срещу РЗС в самото навечерие на конгреса на ЕНП в Бон, на който ще участват цели 13 делегати от управляващата ГЕРБ, и броени дни след влизането в сила на прословутия Лисабонски договор.

Оказва се, че амбициозните носители на дясно-консервативния проект в България ще трябва надълго и безполезно да обясняват на обеднелите си симпатизанти защо политиката на ЕНП е в разрез с тази на торите, защо те са срещу Европейската конституция, срещу създаването на обща европейска армия, срещу въвеждането на европейска Харта за човешките права, срещу европейски закон за миграция и европейска данъчна система. А може би и защо при това положение РЗС въобще подкрепя ГЕРБ?

На предизборна среща през май в Шумен лидерът на местните тори г-н Янев беше отсякъл: „Не съм слънце да огрея навсякъде, но ако сега режем глави със скалпел, то с вашата подкрепа след изборите ще режем с резачка”. Пет месеца след споменатите избори единствената търкаляща се политическа глава е на неговата формация. Очевидно инструкцията за работа с консервативната „резачка” или въобще не е била прочетена, или просто не е била разбрана. Така че язък за резачката.