През България към свободата
28 юли 2014Петимата мъже не са идвали в София от 40 години. Дошли са сега тук, за да си спомнят за лятото на 1974, посочва Карла Енгелхард в началото на репортажа си за АРД. В онази далечна година Рюдигер фон Фрич и неговият брат помагат на братовчеда си и двама негови съученици да избягат в Западна Германия
Планът е сигурен и сравнително прост. Решили са да пътуват като хипита за Турция с фалшифицирани паспорти. Всичко е уговорено предварително. Дългите коси не бяха пречка, разказват Рюдигер фон Фрич и неговият братовчед от бившата ГДР Томас. "Ние бяхме донесли подходящо облекло от Западна Германия, дънки, тениски, за да изглеждаме всички като истински западногермански хипита. През на 1974 г. се провеждаше и Световното първенство по футбол. Тогава Германия играеше срещу Холандия. И това беше най-подходящият момент. Смятахме, че митничарите и граничарите ще са по-великодушни. По време на Световното хората си говорят главно за футбол. Решихме да потеглим към Турция на 7 юли 1974 в 16.00 по време на финала на Световното", спомня си Рюдигер.
Първият опит се проваля
20-годишният тогава Рюдигер фон Фрич използвал истински западногермански паспорти на свои връстници, върху които сложил собственоръчно измайсторен от ученическа гума печат на българските гранични власти.
При влизането си в България обаче братята установяват, че властите междувременно са променили официалния цвят на печата. Те се връщат в Западна Германия, а тримата източногермански кандидат-бегълци остават в България. Последните си пет германски марки те дават на софиянец, който им дал няколко шишета ракия. "Беше много мило от негова страна. В следващите дни си пийнахме порядъчно. Това, че му дадохме последните си пари, ни вдъхна увереност, че вторият път ще успеем", разказва Томас от Лайпциг.
Паспортът на г-н Гриле
Вторият опит е успешен. Рюдигер фон Фрич получава ценни указания от свой приятел, сътрудник на федералното разузнаване, и паспортите вече са "истински". Печатите са в подходящия цвят. И дори блестят. Така петимата "хипари" с добре фалшифицираните паспорти, фалшиви имена и нови биографии без премеждия прекосяват България, Турция, Гърция, Италия, Австрия и достигат до западногерманската граница. Томас от Лайпциг обаче се сблъсква с един проблем, който сега, 40-години по-късно и на него, и на останалите им се вижда смешен. "Когато си давах паспорта за проверка на западногерманските граничари, забелязах, че господин "Гриле" е пътувал в толкова много страни, за някои от които аз дори не бях и чувал. Трябваше да ги науча наизуст. Та давам си аз паспорта, а не знам как се казвам", спомня си той. Освен това "истинският" му паспорт бил току-що изтекъл. Западногерманските граничари обаче се оказали великодушни.
Петимата мъже остават приятели и до днес се срещат редовно. Този път отново в България, само че 40 години по-късно, отбелязва Карла Енгелхард в репортажа си за германското обществено радио.