Предизборно чистене на боклука

Политическите игри с боклука продължават. Двете страни се надцакват с цветисти реплики и странни ходове. Най-странният без съмнение изигра правителството, което след дъжд качулка се сети, че кризата с боклука вкарвала страната в кризисна ситуация. Когато кризата беше в апогея си, въпросното решение не беше взето. Сега пък изведнъж се оказа спешно необходимо.

Че София е най-мръсната столица на Европа - може и да е вярно, че кофите преливат и са извор на инфекции - също, но подобни ситуации е имало и преди, без да се обявява национална криза. През 2006 година даже е отказано подобно действие с доста логична аргументация, която сега с наслада се цитира от кметските хора.

Със станишевите камъни - по станишевата глава

Боклучарската сага в момента придобива предизборни очертания, а това не е сериозен подход към решаването на проблемите. Социалистите обаче няма да спечелят гласове в София благодарение на тази неконвенциална и скъпо струваща пи-ар акция. По-скоро и онези, които виждат несправянето на кмета Борисов и пълният хаос в общинското управление, сега ще застанат на кметска страна, защото правителството демонстрира безпринципност, а аргументацията му е наивна.

Общината нямала цялостна стратегия за решаване на проблемите със сметосъбирането. Ако нещата опираха само до стратегия - то на хартия нея я има, но какво от това? И още едно странно обвинение - липсвали адекватни технологии за разделното събиране на битовите отпадъци, сметоизвозването и преработването. Ами общината не е патентен отдел, че да търсят от нея технологии! Нейната отговорност е друга.

Истинската й вина е, че не управлява добре милионите, които събира от софианци под формата на такси за сметосъбиране. Тези пари отиват господ знае къде, но явно не там, където трябва. Да не говорим, че от много години все се говори за завод за битови отпадъци, а той все още е затънал на проектно ниво. Явно защото сложно преплетените финансови интереси слагат спирачка.

Има ли отговорна комуникация между институциите?

Позорно е също, че Софийска община се пазари за финансирането на бъдещия завод вместо като най-силно заинтересована да ангажира за каузата местния бизнес. София има огромни проблеми във всякакви области - транспортния ад, чистота на въздуха, пренаселването, липсата на всякаква инфраструктура дори в елитни квартали на столицата, недостигът на места в детските градини и какво ли още не. Не може обаче за всички да се обявява национална криза.

Институциите са длъжни да комуникират помежду си по цивилизован начин, без истерии и детинщини. А боклукът е добре да не става обект на предизборен шахмат. Това е последното, от което имат нужда хората в София.

Автор: Бистра Узунова/Редактор: Александър Андреев