Полудели ли са българите? Не, отчаяни са.

„Анонимен във Фейсбук иска “жестока смърт” за българите” - из новините на в. “Труд”

Ако се огледаме и ослушаме наоколо си, ще ни се стори, че държавата като цяло и всеки поотделно сме включени “в режим на челни сблъсъци”. Няма зона, все едно дали конкретна или виртуална, която да не е замърсена от омраза и грубо противопоставяне. Навсякъде из България тлеят огнища на омраза и никакви изсипващи се поройни дъждове не са в състояние да ги потушат. Не ни смирява и подарената чудодейна икона, дори е чудно как чакащите пред храма хора още не са се сбили в надпревара да се поклонят.

Защо напоследък все препускаме по хейтърското дъно? Защо сме настръхнали един срещу друг по социални, етнически, религиозни, политически, съседски, възрастови и прочие причини?

Крайности навред

Провиждам наближаването на зимата - сезон който се асоциира с несигурност, често боледуване и общ неуют, като подсъзнателен повод за отключване на агресивни прояви и критични социални изпитания. Хората са тревожни заради предстоящия отоплителен сезон - при драстичното поскъпване на горивата и енергията кой може да е сигурен, че ще се справи?

Цените на лекарствата често са непосилни, а в комбинация с вещанията за вирусни и грипни апокалипсиси предизвикват все нови и нови изблици на ожесточение. Безперспективността на безработния човек през зимата се разраства обратнопропорционално на личностното му смаляване, настръхнал от неудовлетвореност, той е готов на всевъзможни крайности.

Крайностите са видими и по пътищата на страната - всеки ден в катастрофи се избиват толкова хора, колкото в страни с военни конфликти, че и оттатък. Картината е почти неправдоподобна, цифрите на жертвите стряскат. Полудели ли са българите, за да шофират пияни, без документи за правоспособност, без грам идея за отговорности и опасности? Не, отчаяни са на квадрат, което допълнително умножено по ширналото се и повсеместно опростачаване, дава страшните минусови резултати.

По друг начин опасни, дори взривоопасни са челните етнически сблъсъци. Около съдебната палата в Пазарджик се омешват вулканично страстите на ислямските фанатици с нашите такива. Може и да е световна тенденция, но ако българската държава навреме беше въвела по-строги правила в смесените райони, ако хората не бяха оставени само в тежкия хомот на ДПС и мизерията, сигурно нямаше да се стигне дотук.

Всеки срещу всеки

ДПС е партията, която за двайсет и кусур години преход винаги си остана нож с две остриета: с едното охраняваше етническия мир, с другото го разръчкваше. Казах партия и ми дойде наум, че още не съм споменала политическите челни сблъсъци: ГЕРБ срещу Тройната коалиция, БСП срещу ГЕРБ, България на гражданите срещу ГЕРБ, БСП и ДПС, но най-печалният сблъсък по моему е СДС срещу СДС, а най-трагикомичният - Яне Янев срещу когото му изнася…

Поне така ние виждаме партийните взаимоотношения на осветената  сцена. Какво се случва зад кулисите - само можем да гадаем, с онази мрачна и злорада мнителност, типична за масовия, възпитан от жълтата преса българин.

За да няма обидени сред парламентаристите в парламентарната ни република, трябва да им отдадем дължимото, като кажем, че дебатите в Народното събрание задават тона на обществената нетърпимост и омраза. Но тези махленски свади и препирни в сградата с девиз “Съединението прави силата” звучат само като подгряваща група на сблъсъка Борисов-Станишев. И не е само от приближаващите избори или от проточилата се двайсетина години управленска некомпетентност, и от друго е. Но за това друг път.

Автор: М. Иванова; Редактор: Д. Попова-Витцел