От Шенген до Баталова воденица

Шенген е малко селище в Люксембург, символ на европейската зона на свобода, сигурност и правосъдие. Баталова воденица е съвсем малка махала в България, превърнала се в символ на много други и далеч по-големи зони на мизерия. Жителите на Баталова воденица са навсякъде нежелани и, където и да се преместят, все ще е незаконно. Включително и в Шенген, където иначе са свободни да идат.

Поне временно обаче за френския президент те се оказаха добре дошли, защото му дадоха възможност за бърз и лесен политически успех. Разчиствайки от тях шенгенските си територии, той позакърпи рейтинга си, като демонстрира решителност и ефективност в името на сигурността, макар и донякъде за сметка на свободата и правосъдието.

Шапка невидимка

Българският премиер, който някога като кмет на София не успя да разчисти Баталова воденица, се нареди сред малцината, които безусловно влизат в положението на френския президент. Разчитайки, че той ще му отговори със същото и няма да му попречи да се закичи с политическия трофей, наречен Шенген. И за целта се опита да си нахлупи нещо като шапка невидимка.

„Искате да вкарам държавата в нещо, което не съществува, за да ни попречи за Шенген”, каза премиерът. Дали обаче опитът да се направим, че ни няма, ще помогне за влизането в шенгенското пространство е спорно. Първо, защото, както е известно, то поне формално зависи от други критерии. Второ, защото, дори да покриваме тези критерии и дори всички роми да се приберат, пречка могат да се окажат други, тукашни проблеми - като например нивото на корупция, липсата на ефективно правосъдие или пък ентусиазирано раздаваните паспорти на хиляди побългаряващи се граждани на бившия Съветски съюз и бивша Югославия.

И трето, защото в спор като този за ромското експулсиране и мълчанието е заемане на страна. Дали тя е печелившата не е ясно, но пък е ясно, че Франция съвсем не е единствената, която би могла да застане на пътя ни към Шенген.

"Несъществуващите" проблеми

”Ние сме категорични, че всеки един човек има своите права. Това сме го изразили публично, но не искам ние да влизаме в този диалог, защото ние нямаме проблем и самата Франция няма проблем с България, така че не искам да сме в един кюп с останалите държави, които имат проблем", обясни премиерът.

Истината е обаче, че заради самото си членство в ЕС България така или иначе доброволно е „в кюпа”. Както и че имаме проблем и то не един. Имаме проблем с правата. 41 български граждани може би са малко, а някои от тях може да са върнати основателно. Но когато държавата демонстративно се отказва от основното си задължение да се интересува за правата на гражданите си, бройката бързо ще нараства, а основанията няма да имат значение. Накрая може да се наложи не само свободното пребиваване, но и свободното заминаване да стане обект на предварителен подбор.

Историята с експулсирането разкрива и остротата на кризата в самия Европейски съюз. Той не би могъл да функционира, ако се окаже, че принципите и ценностите му са в сила за „големите” и „силните”, а правилата в него се прилагат само спрямо „малките” и „слабите”. И това също е голям проблем за България.

Провинциално хитруване

Накрая, колкото и да не ни харесва, когото и да обвиняваме за него, имаме голям и крайно неотложен проблем с ромите, с който ще трябва да се справим търпеливо и цивилизовано сами, каквото и да ни струва.

Премълчавани проблемите не изчезват, а се задълбочават. А очевидното за всички провинциално хитруване, представяно като висше политическо умение, не ни прави по-приемливи, а само смешни. И въобще, няма как да влезем в Шенген без Баталова воденица…

Автор: Ясен Бояджиев, Редактор: Александър Андреев