"Опять двойка"!

“Опятъ двойка” – като илюстрация от стар учебник по руски език шедьовърът на Фьодор Решетников събужда траен спомен от детството (на поколението, учило преди да "избухне свободата" от 89-та): момче с ученическа чанта в ръка и със забит в земята поглед, гледащо виновно в присъствието на майка си, братчето и сестричето, и домашното куче, което единствено от присъстващите му се радва истински.

Пряка асоциация предизвиква предстоящото отлагане на българската интеграция в Шенгенското пространство, предвидена за март 2011 година. Санкцията този път не е заради неизпълнение на критериите за влизане в Шенген, а защото България е със систематично лоши резултати в превенцията на организираната престъпност и борбата срещу корупцията.

Къде точно стои истината, свикнала да е по средата?

Съгласно идеята за свободно придвижване на хора в ЕС отмяната на контрола по вътрешните граници има ширко приложно поле. На първо място стоят мерките за укрепване и хармонизиране на контрола по външните за съюза граници и произтичащите от това координирани мерки за борба с тероризма, трафика на наркотици и хора и прането на пари. Освен това - защитата на личните данни.

Друг аспект е политиката спрямо хората, търсещи убежище, както и спирането на нелегалната миграция. В пряка връзка с всичко това е и установяването на добро сътрудничество с чуждите служби в областта на вътрешния ред, митническата дейност и съдебното преследване. Или както е записано в дял IV от Договора за общността: “Пространство на свобода, сигурност и правосъдие”.

В тази връзка през пролетта на тази година излезе доклад на Брюксел за състоянието на ГКПП – Капитан Андреево. “Изпълнение над очакването” гласи силно положителната оценка в него, и още по-конкретно: маркировката, табелите, алеите за контрол на леките и товарните автомобили, осветлението, озеленяването, чистотата, националните и европейските символи – всичко е европейско. Асфалтът дори. И това не е само фасада - България е една от призьорките в сътрудничеството с международни полицейски и митнически служби като Европол, Европейската мрежа за превенция на престъпността, поддържа добра координация със SIS – Шенгенската информационна система и т.н. Освен това България може да се похвали с нелоши резултати в борбата срещу наркотрафика и трафика на хора, както и с модерна система за издаване на лични документи. Тоест – оборудвана е и прилага съответните стандарти.

Който не спазва правилата, остава извън играта

Да, погледнато от тази страна на монетата, ултиматумът на Брюксел може да изглежда малко несправедлив за България. Измислянето на нови условия, различни от критериите за членство в Шенген, на практика представлява нещо като промяна на правилата на играта в движение.

От друга страна обаче подобен ултиматум е и последната надежда на Брюксел (на принципа за моркова и тоягата) да накара България да довърши реформите. Ултиматумът винаги значи безсилие да се случват нещата на доброволен принцип. И в този смисъл той е обиден не толкова за Брюксел, който вижда в него неизбежна и крайна мярка, колкото за България. Която веднъж завинаги трябва да проумее, че докато не започне да спазва всички правила на играта, ще получава наказателен картон след наказателен картон и удари под кръста за щяло и за нещяло. Дотогава ще прилича на момчето от картината на Решетников, с приведена глава и забит в земята поглед.