Обединена Германия: пет поуки за ЕС
3 октомври 2012Ентусиазъм, леко объркване и мощни политически вълнения: така изглеждаше, така се чувстваше Германия точно преди 22 години, в навечерието на обединението си. Следващият въпрос може да ви прозвучи нелепо, дори скандално, понеже сякаш никой не го задава. Но все пак: защо хората толкова се радват, когато се обединяват със свои сънародници или добри съседи, когато държавата им расте?
Нима малкото и разделеното непременно е по-лошо от голямото и обединеното? И нали на едновремешната Западна Германия не й пречеше да я смятат за политическо джудже, напротив - тогава се говореше, че Small is beautiful, че малкото е красиво? Всички тези почти философски въпроси днес звучат дори болезнено актуално, макар че вече ги отправяме не към Обединена Германия, а към Европейския съюз. И тъкмо този кризисен Евросъюз може да си вземе доста поуки от възходите и провалите на германското обединение.
Какво учи германският опит?
Поука първа: който иска да играе главна роля в днешния галопиращо глобализиращ се свят, не може да си позволи миниатюрност. За последните 22 години Германия успя да се наложи не само като мощна икономика, но и като миролюбив, уравновесяващ лидер в ЕС. Към същото навярно трябва да се стреми и самият Евросъюз в световен мащаб.
Поука втора: за да се случи реално едно обединение, участващите в него (независимо от големината си) хем се нуждаят от сравнително изравнени права и задължения, хем пък от солидарност, която предпазливо да преразпределя богатството. Финансовият трансфер от Западна към Източна Германия междувременно възлиза на стотици милиарди, но самите германци свикнаха да го приемат като нещо нормално.
Още повече, че в рамките на федерализма той се практикуваше и в старата ФРГ, където по-богатите също десетилетия наред плащаха за по-бедните. С гласовете на многобройни икономисти и политици, сегашната дългова криза в еврозоната призовава точно към това: солидарност и преразпределение. Защото такава е сравнително ниската цена на мира и благоденствието в ЕС.
Поука трета: такива грандиозни политически проекти като обединението на Германия и обединението на Европа се нуждаят от максимум демокрация. А оттук пък следва, че думата на демократично легитимираните политици във всички случаи тежи повече от краткосрочните или фрагментарни икономически интереси, от диктата на пазара или от кефа на банките. Германия се обедини именно в резултат от мощния порив на хората, тъй че демократичността на управлението нито за миг не попадна под съмнение. (Дори бившата комунистическа партия на бившата ГДР не беше забранена и след няколко трансформации днес седи в Бундестага. А това е важно, защото иначе милиони хора щяха да се чувстват изключени от политически живот.)
За да се справи с икономическата криза преди десетина години, германската политика наложи мъчителни реформи, от които все повече страдат най-бедните и най-онеправданите, но това пък дръпна страната напред. И важното е, че стана по волята на мнозинството, а не под диктата на пазарите. Тъкмо от такива демократични импулси и от такава политическа воля се нуждае и ЕС, ако иска да оцелее.
Съпротиви, страхове, стари рефлекси
Поука четвърта: обединението логично събуди и какви ли не съпротиви, архаични рефлекси и заспали страхове. Много хора се почувстваха неуютно в новото, голямо "жилище" и инстинктивно дръпнаха назад към спареното спокойствие на провинциалната си хралупа. Тази несигурност има едно лице, но много измислени врагове: източногерманците, чужденците, мюсюлманите, прииждащата евтина и непретенциозна работна ръка, "мързеливите" южноевропейци, които живеят "за сметка на Германия".
Можем ясно да си представим как всичко това ще се повдигне на степен в една Обединена Европа, където шаренията от националности, езици и религии е огромна, а съседите в повечето случаи са доста по-изостанали икономически и много по-различни като култура.
Поука пета: за 22 години Германия постепенно извърши преход от пацифистка държава с армия за самоотбрана към равноправен участник в международните военни мисии. В международната политика думата на Берлин вече отеква доста по-силно. Страната е сред най-големите производители и износители на оръжие, но в същото време, редом със САЩ, дава най-много помощи за развитие на нуждаещите се региони по цял свят.
С други думи, когато излезеш на голямата сцена, вече си длъжен да участваш пълноценно в целия спектакъл. Да, не е хубаво да мрат твои войници зад граница, не е хубаво да продаваш оръжие, а пък гражданите ти да скърцат със зъби, когато милиарди от техните данъци заминават към Африка или Латинска Америка. Но - нека го кажем пак - това е цената. Същата, която вече плаща и ще продължава да плаща за обединението си и Евросъюзът. Цената на мира и благоденствието.
Тъмни петна
22 години след обединението си Германия може да се похвали, че в общи линии се е справила със задачата. Разбира се, към тези 22 години можем да отправим и немалко критики. Корупция? Има я, за жалост. И данъчни измами също. Несправедливост? Ако питате най-бедните ще чуете утвърдителен отговор. Упадък на нравите - да, както и другаде по света, където животът става все по-суров. И все пак, включително и с тези дефекти, като генерална репетиция за същинското обединение на Европа германският опит върши добра работа. И европейците само ще спечелят, ако го вземат присърце.
Автор: А. Андреев, Редактор: Б. Узунова