Отечество на име Европа

Младите германци не живеят в Германия - те живеят в Европа. Повечето от тях дори не съзнават това, което е признак за нещо саморазбиращо се. Някои обаче не искат да повярват. И все пак Германия отдавна вече не е национална държава с ясно очертани граници и неповторима специфика. Тъкмо младите хора очакват, че в Берлин и Париж, Мадрид и Рим, Любляна или Амстердам всичко функционира по един и същ начин.

Принципът "взаимност"

Дори избирателното право вече обединява европейците. Който е женен за французин или французойка и живее в Оберхаузен или Кил, може да гласува заедно с партньора си на кметските избори. Германските студенти в Грьонинген могат заедно със състудентите си от Холандия, както и от други страни-членки на ЕС да определят общинската политика на града - без изобщо да се замислят как така на тях, като чужденци, им се полага това право в една чужда държава.

Този принцип се нарича взаимност. ЕС е първото в историята обединение на национални държави, в което няма хегемониална сила. Онова, което се полага на големите, се полага и на малките. Германия и Люксембург са равноправни. Не чужденецът днес е чуждо тяло, а онзи, който избягва чужденеца.

Голямата заплаха за постигнатото идва сега от страха не само на по-възрастните, но и на по-младите германци от така наречения "трансферен съюз". Впрочем самата дума "съюз" загатва вече за необходимостта от трансфер, тъй като един съюз без постоянен обмен на стоки, пари и идеи между членовете му е като брак без секс - анемичен, безсилен и без гаранция за бъдеще.

Цената на отечеството

На младите хора, които си мислят, че сплотеността на Европа няма нужда от защита срещу черногледството, защото за тях тя е нещо саморазбиращо се, и че всяка заплаха е немислима, на тях най-вече трябва да кажем, че докато са живи няма да има втори опит за интеграцията на Европа, ако първият понесе щети като цяло или по периферията.

До преди не толкова отдавна там, където днес се намира обединена Германия, имаше граници, които бяха несравнимо по-строги от сегашните граници на Шенгенското пространство. Обединението на Германия не бе резултат от обещания за трансфер - макар че такъв трансфер бе необходим, очакван и действително последва - но със сигурност щеше да се провали при евентуален принципен отказ за трансфер. Дълго време след това нямаше да има втори подобен опит. И какво щеше да спечели от това Западна Германия? Човек трябва да знае каква е цената на отечеството.