Няколко български антипостижения

За изминалите дванайсет месеца България може да се "похвали" с няколко знакови антипостижения в сферата на икономиката. Красен Станчев, председател на Управителния съвет на Интитута за пазарна икономика (ИПИ), смята, че първото от тях е смяната на философията за управление на публичните финанси - от балансирани бюджети и дефицити, които са по-ниски от очаквания стопански растеж, към дефицити, които са над границата на очаквания растеж. Лъчезар Богданов от консултантската компания "Индъстри уоч" припомни пред БТА, че България вече не разполага с фискален резерв, който може да се харчи, и всеки нов, непредвиден дефицит ще означава поемане на нов дълг.

Като второ съществено антипостижение Красен Станчев посочва опитите за въвеждане на централно планиране, наподобяващи периода 1994-1995 година, намеренията за национализация на предприятия, създаване на нови държавни фирми и други подобни идеи. В тази връзка нека да припомним, че на форум през ноември, посветен на управлението на държавните предприятия, самата вицепремиерка Даниела Бобева, която отговаря за икономическата политика, призна, че държавата е лош стопанин. Тя посочи, че дружествата, които са държавна собственост, са натрупали дългове за над 9 милиарда лева. С основен държавен дял са и повечето болници в страната, чиито задължения към края на септември са надхвърлили 403 милиона лева.

Третото антипостижение, според класацията на Красен Станчев, е хаосът в енергетиката и по-точно управленският маниер с цената на електричеството да се прави социална политика. Четвъртият поред само за тази година председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Боян Боев обяви едва седмица след като беше назначен на поста намаляване на цената на тока от 1 януари 2014. Засега не е съвсем ясно къде бяха открити резервите за поевтиняването, но по думите на премиера Орешарски тази стъпка щяла да увеличи потреблението и приходите на иначе затъналата в дългове Национална електрическа компания. Тъкмо високите сметки за ток детонираха през февруари продължаващото обществено недоволство в страната.

Оправдан ли е оптимизмът на Орешарски?

Премиерът Орешарски обобщи 2013-та година така: "Годината започна с отчаяние, а в края ѝ картината изглежда една идея по-добра." Според него новата 2014-та година щяла да бъде "първата в икономическото възстановяване на страната". Дали обаче това отговаря на истината? "Това фактически не може да е вярно", коментира Красен Станчев от ИПИ и припомня, че от 2011-та насам в България се регистрира икономически растеж. "Едва сега обаче започват да се възстановяват равнищата на БВП, загубени в периода 2009-2010", казва той.

Според икономиста е много вероятно през 2014-та кредиторите да осъзнаят, че правителството не може да събира данъци, в резултат на което би могло да се стигне до понижаване на кредитния рейтинг на страната и до вдигане на лихвените проценти. "Така кредитите за България ще поскъпнат, което неизбежно ще забави икономическия растеж", констатира Красен Станчев.

Председателят на Управителния съвет на ИПИ има основания за подобен песимизъм: в средата на декември международната рейтингова агенция "Стандарт енд Пуърс" даде предупредителен сигнал на България, като ревизира перспективата по рейтинга на страната от "стабилна" на "негативна" поради "възможността за предсрочни избори, които ще забавят предприемането на реформи". Засега българският инвестиционен рейтинг продължава да е на второто най-ниско ниво по скалата на агенцията (BBB). На този фон вероятността "слабите перспективи пред растежа в резултат на слабото вътрешно търсене и нестабилната политическа обстановка" да се превърнат в най-сериозното изпитание за страната остава. Както и възможността да бъде регистрирано нейно поредно икономическо антипостижение - при това не през отминаващата, а през настъпващата 2014 година.