Три заблуди за българския растеж

Николай Цеков разговаря по темата с шефа на софийския Институт за икономическа политика Ясен Георгиев:

Преди броени дни бе публикуван новият доклад на Световния икономически форум за конкурентоспособност. В него България се придвижва с 5 позиции нагоре и вече заема 57-мо място. По редица други показатели, включени в изследването, обаче страната отстъпва назад. Така например в класацията за състоянието на бизнеса България се смъква от 97-мо на 106-мо място. Що се отнася до работата на институциите пък, българските заемат едва 108-мо място от общо 148 страни, включени в изследването. "Тази картина обаче би била непълна без митовете на българския растеж", твърди икономистът Ясен Георгиев от софийския Институт за икономическа политика.

Заблуда N° 1

"Един от митовете за българския растеж е, че колкото повече нови малки и средни предприятия се появяват на пазара, толкова по-успешно е стопанското развитие на страната. Малките и средните фирми в България с персонал до 250 души и с оборот под 97 милиона лева годишно са над 99 на сто от всички фирми. Те осигуряват три четвърти от работните места в страната. Макар по тези показатели те да формират гръбнака на българската икономика, на този етап те не могат да бъдат "ракета носител" за постигане на догонващ икономически растеж. Оттук идва и разликата между ролята на малките и средни предприятия в България и страни като Германия или Австрия. Значението им за българската икономика е надценено и те не са този гръбнак, за който се говори, че са например малките и средните предприятия в страна като Германия", отбелязва Ясен Георгиев.

Причината за несигурните позиции на българския малък и среден бизнес, според него, се крие в данните за неговата жизнеспособност. Националният статистически институт информира, че едва 6% от малките и средните фирми успяват да оцелеят пет години след излизането си на пазара. "В Западна и Централна Европа този тип фирми и предприятия се задържат сравнително по-дълго", казва Ясен Георгиев и обяснява, че за проблемите на българския малък и среден бизнес налице са две ключови обстоятелства – трудният достъп до свежи пари и сивата икономика. За да получат кредити, на дребните предприемачи им се налага да доказват пред банките, че имат достатъчно високи обороти. В същото време за да оцелеят, те трябва да прибягват до двойното счетоводство на сивата икономика и така да скрият част от оборотите чрез сделки в кеш и с плащания на част от заплатите "под масата". В крайна сметка укриването на данъци, неплащането на осигуровки и триковете при наемането на персонала като стратегия за оцеляване на пазара отрязват достъпа на дребния бизнес до кредити. Друг голям проблем пред малките и средните предприятия в страната е липсата на експортна ориентираност в тяхната дейност, което е от жизнено значение за много от малките фирми и занаятчийските предприятия."

Заблуда N° 2

"Магическата сила на европейските фондове за България, която щяла да повиши стандарта на живот на българите и да модернизира изцяло страната, е друга заблуда, разпространявана от политици и медии. В този случай е добре да погледнем към резултатите от европейско финансиране в другите източноевропейски страни", предлага Ясен Георгиев. Полските икономисти например разглеждат помощта от Европа като много скромен компонент в растежа на страната. Значението му се засилва в сегашната кризисна ситуация, но в никакъв случай не превишава ролята на буфер. За да имаме високи стопански постижения, трябва да си поставим цели като осезаемо увеличаване на темповете на икономически растеж посредством иновации, производителност и енергийна ефективност, които да доведат до повече инвестиции, работни места и добавена стойност в българския брутен вътрешен продукт", казва Ясен Георгиев.

Заблуда N°3

"Твърдението, че с някакво вълшебно преразпределение на държавните харчове ще се стигне до ускоряване на растежа и до намаляване на мизерията е една от новите заблуди на българската политическа сцена", казва шефът на Института за икономическа политика и обяснява, че това просто няма как да се случи не само поради ограничените бюджетни приходи, но и заради огромната каца без дъно, каквато представляват нереформираните български институции. "Те изсмукват без видим резултат огромна част от скромното държавно финансиране. Една от малкото опции за увеличаване на ресурсите на бюджета е в увеличаването на данъците. На фона на широко разпространените възприятия за нарастваща корупция, резултатът от събираемостта би бил плачевен, защото бизнесът и гражданите не виждат срещу себе си държавен апарат, който адекватно да преразпределя парите им за нуждите на публичния и частния сектор", твърди Георгиев.

"И ето, че отново стигаме до несвършената от България работа след 6-те години членство в Европейския съюз. А тя се състои в реформирането на държавните институции, особено на "черните дупки" в бюджета. Такива са огромното като щат, но не и като обем на полезна работа Министерство на вътрешните работи, както и зле работещото, но много скъпо струващо на данъкоплатците правосъдие. Освен това страната все още няма читаво "електронно правителство", което да осигури чрез интернет всеобхватни, бързи и напълно достъпни услуги за гражданите и бизнеса и така да намали поне малко вездесъщата и множаща се бюрокрация", заключава шефът на софийския Институт за икономическа политика Ясен Георгиев.

Автор: Н. Цеков/Редактор: М. Илчева